Соня Радева прави житейския си избор едва на 4, когато отива на пързалката с майка си и сестра си и обува за първи път зимните кънки. Е, разбира се, тогава тя не осъзнава това. С времето идват хъсът и желанието да тренира. Съчетава двуразовите тренировки с училището. „Самодисциплина, каляване - спортът ме грабна и така си остава до днес“, споделя в интервю за Радио България Соня Радева.
Още в първите минути от нашия разговор фигуристката ме печели със своята очарователна усмивка, откритост и живеца, който носи. Днес тя има зад гърба си 7 републикански титли по фигурно пързаляне, участия в европейски и международни първенства, и на свой ред предава знанията си на децата, които искат да покоряват спортни върхове.
ЦЕНАТА НА УСПЕХА
Соня признава: „Цената на успеха е безумно много труд и адски много упоритост, саможертва. Всичко, което изгражда спортът, трябва да го развиеш в много пъти отгоре, за да може в един момент то да работи за теб и да те води към високи спортни постижения“.
Преминава през какви ли не изпитания, но винаги продължава напред. Веднъж дори на международно състезание с острието на кънките пробива крака си и се налага от пързалката да я откарат в болница за операция…
СПОРТЪТ МЕ ПРАВИ ЩАСТЛИВА
Когато я питам, какво за нея е спортът, не се колебае. „Спортът е нещото, което ме прави истински щастлива“, споделя Соня Радева:
„Ако мога да се върна назад, бих го избрала отново 300 пъти! Това е един голям процес на самоизграждане на личността. Ако можех да променя някои неща, бих ги променила, защото в момента гледам през друга призма. Като начало това е самоувереността - тя винаги ми е липсвала. Когато се обръщаш назад, виждаш, че нещата са били много по-положителни и красиви. Но за съжаление в индивидуалния спорт е много важна и психиката на човека. Върху нея трябва да се работи. Трябва някой да те побутне и да ти помогне да повярваш в себе си. Затова в чужбина работят с психолози“.
ПОВЕЧЕТО ИНДИВИДУАЛНИ СПОРТИСТИ СЕ РАЗВИВАТ НАВЪН
Спортът е бизнес, а всеки бизнес иска инвестиции. „Спортистът трябва да има лекар, масажисти, възстановяване, психолог, психотерапевт. Това е процес, който включва много звена. Когато едно от тях липсва, резултатът не може да бъде същият. Много се радвам на нашите спортисти, които успяват. Но за съжаление повечето от тези в индивидуалните спортове се развиват навън. И това не е случайност“, твърди събеседничката ми.
Ниското заплащане в професионалния спорт у нас принуждава Соня Радева да сложи край на състезателната си кариера и да търси реализация в чужбина. Преминава тежък кастинг и с шоу-програми по кораби започва да обикаля света – Европа, Азия, Америка, Австралия… Но между договорите се връща в България и с огромно удоволствие води тренировки за деца в „Зимния дворец“ в София.
УСМИВКАТА НА ДЕЦАТА МЕ МОТИВИРА
„Когато отида на пързалката и видя тези деца как се усмихват, с какво настроение влизат и колко по-ентусиазирани излизат, ми се пълни душата“, казва Соня и подчертава, че точно това я мотивира да работи с тях:
„Като видя, че едно дете наистина има желание, за мен това е най-важно, не толкова дори качествата му. Да, хубаво е децата да са талантливи. Но в крайна сметка, когато те идват на пързалката, просто защото искат да бъдат там, това е безценно. Дори да не тренират за високи постижения, децата се учат да правят нещата с хъс, когато нещо не се получава, да не го оставят, а да продължават да работят върху него. Така се изгражда характер, който ще им помага през целия живот“ – казва Соня с надежда най-после спортът да заеме достойно място в плановете, които кроят за бъдещето на страната ни нашите управляващи.
Снимки: личен архив
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..
Желание и умение да рисува има почти всяко дете. Колкото до таланта – понякога са нужни години, за да бъде той забелязан и признат. Особено ако се случи така, че израстваш в България в зората на демокрацията. Именно такава е историята на сънародничката..
Любопитство към света около нас и неспирно желание да върви напред и да разгадава, какво се крие след всяка нова крачка и пробив в науката – това е водещата нишка към прогреса за един съвсем млад учен в България. Тервел-Любомир Боянов е само на..