В центъра на София, в непосредствена близост до сградите от така наречения „триъгълник на властта“- президентство, народно събрание и министерски съвет, се намира една от най-охраняваните постройки в столицата - тази на Българската народна банка. Първият камък за изграждането ѝ е положен на 20 октомври 1935 година.
Историята
На 25 януари 1879 г. руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков утвърждава устава на Българската народна банка. На 4 април 1879 г. е назначен първият управител на БНБ, а на 23 май същата година банката е официално открита. Първата банкова операция е извършена на 6 юни 1879-а.
В началото БНБ е централна държавна банка, контролирана от финансовия министър. Обслужвала е държавния бюджет и касовата дейност на държавата и е извършвала банкови операции, присъщи на търговска банка, без да има право да отпечатва и да пуска в обращение банкноти. Със Закона за учредяване на БНБ и с новия устав, приети през 1885 г., банката е преустроена, а нейната самостоятелност се разширява, допускайки възможността да печата свои банкноти. Така още същата година в обращение влизат първите български банкноти.
Сградата, в която се помещава Българската народна банка от 1894 година до построяването на днешния ѝ дом, се намира съвсем близо до настоящото и местоположение. Красива си осанка тя дължи на проекта на швейцарския архитект Хайнрих Майер, създател и на мавзолея, издигнат в памет на българския княз Александър І Батенберг. Нейната фасада пази и до днес множеството ѝ декоративни елементи и забележителният метален купол.
На 20 октомври 1935г. започва строителството на настоящата сграда на банката. С полагането на основния камък на градежа е вложено и послание към поколенията, запазено в архивите на банката. Сградата е изградена в рамките на 4 години - до 1939-а, в сърцето на столицата, непосредствено до Царския дворец. Проектът е на българските архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, Христо Пешев и Борис Капитанов.
Днес домът на централното управление на БНБ е паметник на културата и е една от най-строго охраняваните сгради у нас. Голяма част от ценностите, съхранявани в трезорите ѝ са загадка и до днес, но една от тях със сигурност е фелдмаршалския жезъл, изработен по повод 25-годишнината от възкачването на Борис III на трона. Поръчката и изработването на този щедър дар е пазена в най-строга тайна, за която са посветени само няколко членове на Министерския съвет.
Любопитен факт за сградата на банката е, че с помощта на мрежа от подземни тунели, тя е свързана с някои ключови държавни сгради и учреждения, сред които някогашния мавзолей на Георги Димитров, Съдебната палата и царския дворец. Колко от тях съществуват и днес, остава загадка.
Съставил: Йоан Колев
Снимка: архив
На 1 май Православната църква отбелязва паметта на св. пророк Иеремия , преподобномъченик Акакий Серски и св. Тамара Грузинска. Свети пророк Иеремия , един от четиримата велики старозаветни пророци, живял 600 години преди Рождество..
На 30 април православната църква чества паметта на св. ап. Иаков Зеведеев, преподобни Климент песнописец, игумен на Студийския манастир през IX в. и свети Донат, епископ Еврийски. Свети апостол Иаков Зеведеев е един от 12-те апостоли,..
На 29 април честваме паметта на светите девет мъченици в Кизик и преподобни Мемнон Чудотворец. Монахът Мемнон Чудотворец се подвизавал в египетската пустиня от младостта си. Чрез тежки постнически трудове той постигнал победа на духа над..
На 14 май тази година се пада Преполовение – подвижен празник, който Църквата отбелязва в средата на периода между Пасха и..
На 15 май възпоменаваме преподобни Пахомий Велики и преподобни Ахилий, епископ Лариски . Свети Пахомий Велики, заедно с Антоний..