Според данни на статистическия институт на Сърбия от 2011 г., като българи са се самоопределили малко над 18000 души. С най-голямо българско малцинство са източните части на западната ни съседка –основно общините Босилеград и Цариброд. В последните години, заради засилващата се икономическа миграция, българите стават все по-малко.
„Основната характеристика на българското малцинство е, че то е разединено. Не действаме като един организъм” – казва Мила Васов, директор на издателство „Ново Братство“ и главен редактор на едноименния вестник, излизащ на български език в Ниш. Основната роля на българските медии в Сърбия, според Васов, би следвало да бъде обединяването на българите там.
Повече по темата прочетете и чуйте в публикацията – За българите в Сърбия и мисията на българския вестник „Ново Братство“ от колекцията на Радио българия. Повод да припомним това интервю е Денят на Западните покрайнини – 8 ноември.
Съставил: Елена Каркаланова
За първи път Химнът на независимостта прозвучава на 22 септември 1908 г. в черноморския град Бургас. Авторът на мелодията и текста – военният капелмайстор Георги Шагунов, отбелязва върху титулния лист на партитурата, че химнът е написан и изсвирен час..
На 11 септември 1930 г. в бургаското с. Твърдица е роден Никола Станчев Николов. Състезател по борба в свободния и класическия стил. През 1956 г. в Мелбърн той печели първия златен олимпийски медал по свободна борба в категория до 79 кг. Побеждава..
Навършват се 35 години от един емблематичен момент от посткомунистическата история на България, белязала последвалите десетилетия от прехода ѝ към демокрация – палежът на Партийния дом. Причините за случилото се и до днес са обвити в мистерия, а..
Значителна облачност с дъжд
Дъжд
Променлива облачност; възможно е да превали