Изнервени от кризи и проблеми, които ни връхлитат от различни страни, като че ли все по-трудно успяваме да останем толерантни един към друг. Дали това се дължи само на различията между поколенията, на възпитанието или на българския манталитет – двама психолози открехват вратата към личностноопределящите ни неща.
Седемдесет и два процента от населението на страната ни попада в четири поколения – бейби бумъри (родени между 1946 и 1964 г.), Х (1965 – 1979), Y (1980 – 1995) и Z (1996 – 2009). Изречението, което описва най-възрастното поколение, е “Ще работя докрай”. Представителите на Х-генерацията се характеризират с това, че се чувстват по-млади от биологичната си възраст. Поколението Y се ръководи от принципа “Аз заслужавам”, а най-младите обичат фразата “Бъди промяната”.
“Поколенията се разделят според ценностната си система и по този параметър по-близки са Бейби бумърите и поколението Х, както и поколенията Y и Z – казва психологът Диляна Велева пред БНР- Радио София. – Докато двете по-стари поколения са по-семейно ориентирани и за тях е важно да постигнат сигурност, семейните ценности при младите са много размити и тийнейджъри от поколението Z заявяват, че не искат да имат семейство, нито деца. Друга разграничителна линия е начинът, по който поколенията традиционно са израснали в информационния поток. Затова и когато трябва да направят важен избор в живота си, поколенията Y и Z са свикнали да боравят с множество информационни източници и много повече са склонни да търсят данни в интернет пространството, отколкото родителите си.”
Пренесли живота си донякъде в дигиталния свят и комуникиращи на съвсем различно ниво, младите хора стават все по-неразбираеми с отделачаването на поколенческата възраст. Ако обаче искаме да общуваме с тях, сме длъжни да ги разберем, твърди психологът Иван Игов пред БНР.
“Макар и израснало в дигиталния свят, поколението Z не е по-различно от нас, а просто възприема по различен начин света – продължава той. –Докато навремето ние учехме в абстрактно-логичен модел, младите хора днес общуват с образи и картини, които сглобяват в съзнанието си. За тях най-голямата ценност е да могат да балансират личния си живот с работата, перспективата и кариерата – това при нас го нямаше и затова сякаш не ги разбираме добре. Всички, които са се занимавали с представители на това поколение виждат, че те постоянно ровят в телефона си. Възрастните пък се обиждат, смятайки, че това се дължи на някакво лично отношение, а всъщност не е така. Оказва се, че младите хора могат да се занимават с телефона си и да правят много други неща едновременно. Така че това ново поколение не е по-лошо от нас, но трябва да положим усилия, за да го разберем.”
Обществените нагласи се създават на мястото, където си израснал, обобщава психологът и алармира, че днес „децата не изграждат стабилен Аз-образ, нямат представа кои са, какво искат от живота, а такива хора лесно се разклащат“.
Ако предишните поколения са много повече свързани с търсенето на сигурност, поради което се задържат на една и съща работа дълго време, по-младите са мобилни и отворени към нови неща, твърди Диляна Велева.
“Поколението Z не се привързва толкова към фирмената култура, колкото предишните поколения – казва още психоложката. –Т.е. младите хора са по-скоро индивидуалисти, които търсят във всеки един момент най-доброто за себе си и ако някой им предложи нещо по-добро, те директно избират тази алтернатива. При тях не съществува дълготрайното привързване – аз принадлежа към дадена организация и ще остана в нея от лоялност. Тази нагласа се отразява и в отношенията им, затова те имат много повече връзки за много по-кратко време.Моделът е същият - ако намеря нещо по-добро, не се чувствам дълбоко обвързан и лоялен към партньора си, отивам и си вземам другото.”
В условията на ковид кризата, когато домовете се превръщат в офиси, именно младите поколения са най-адаптивни към новата среда, казват още специалистите.
Съставил: Диана Цанкова
В "България днес" на 29 Април слушайте: 02:03 - Актуална информация от България и света 08:01 - Прогноза за времето у нас и по света 13:44 – Село Левочево като хъб за..
В сряда утрото ще е студено и на места в равнините и котловините отново ще се образува слана. Минималните температури ще бъдат от 1 до 4°. В София ще е около 2°. През деня над страната ще е слънчево. Ще духа слаб до умерен вятър от изток-североизток...
Населението на България е 6 437 360 души към 31 декември 2024 г. Спрямо 2023 г. населението намалява с 8121 души или с 0,13%. Всички 28 области имат отрицателен естествен прираст, сочи Националният статистически институт. В края на 2024 г. лицата..
Министърът на туризма Мирослав Боршош се срещна с посланика на Франция Жоел Майер. Те са разговоряли за развитието на туристическите отношения и..
Артисти от Хърватия и Португалия заедно с екип от преподаватели и студенти от Нов български университет ще преобразят педиатричното отделение в УМБАЛ..
Жителите и гостите на Велико Търново са поканени днес на "Нощ на мюзикълите", по време на която ще прозвучат откъси от световноизвестни продукции..