„Той вероятно бе най-верният и непоколебим приятел, който някога българският народ е имал“ – по този начин авторитетният британски вестник „Таймс“ (The Times) описва своя дългогодишен кореспондент на Балканския полуостров Джеймс Баучер. Живял в България четвърт век, Баучер се превръща в един от най-изявените и авторитетни защитници на българската кауза, а любовта му към страната ни прозира от многобройните негови репортажи.
Роден на 18 декември 1850 г. в графство Лимерик, Ирландия, с високо за времето си образование в областта на хуманитарните науки, Баучер започва преподавателска работа в Итън, но едновременно с това пише и редица материали, с които приковава вниманието на най-влиятелния британски вестник „Таймс“. За кратко време придобива голяма популярност и печели доверието на вестника, който му поверява трудна и отговорна задача – кореспондент за Югоизточна Европа. Така, обикаляйки полуострова, той става ненадминат експерт по балканска политика.
Джеймс Баучер избира да живее и работи в следосвобожденска България и остава в София в периода 1892 и 1915 г.. Много бързо ирландецът е пленен от балканската държава – завързва приятелства, обиква българския фолклор, носи народни носии, пие ракия, яде кромид и дори спи завит с ямурлук.
Статиите на журналиста обаче са най-категоричното доказателство за неговото отношение към страната ни и познанията му за ситуацията в региона. Те са възможност английската общественост да се запознае в детайли със събитията.
„Наистина българите направиха чудеса.Те съществуват от подписването на Берлинския договор в условия, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени благоприятни за тяхното развитие. Те нямаха активни приятели, а трябваше да се примирят с много активни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетаха из страната с цел да ликвидират най-изявените граждани; чужди емисари живяха сред тях, за да предизвикат безредици с най-долни средства; трябваше да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство, черти, с които всеки един народ би се гордял и доказаха, че са най-достойните претенденти за отхвърлянето на робството” – пише Баучер в един от репортажите си.
В работата на журналиста се забелязва непрекъснат стремеж към обективност. Според историците това добре се вижда в някои не особено благоприятни статии за нашата страна.
Кореспондентът на „Таймс“ напуска България с влизането на страната ни в Първата световна война през 1915 г., но по-късно пише няколко статии, в коитоосъжда клаузите на Ньойския мирен договор, определяйки ги за „прекалено сурови“.
След смъртта му през 1920 г. Джеймс Баучер е погребан у нас, в близост до Рилския манастир. Ирландският журналист обиква България, но и тя обиква него. В наши дни, на сградата срещу бившия царски дворец в София, в която е живял Джеймс Баучер, има изградена паметна плоча в негова чест. В една от столичните градини се издига и негов бюст-паметник, а в Рила има и планински връх, кръстен на него. Така България изразява своята признателност към един чужденец, обичал страната ни и осмелил се да я защитава в едни от най-трудните за нея времена, припомня БГНЕС.
„Всеки, който иска да научи нещо за България трябва да чете Баучер“, заявява Ричард Крамптън, професор по история на Източна Европа в Оксфордския университет, пред Мария Стефанова в интервю за БНР от 1995 година. Това, и още звукови свидетелства за приноса на "най-верния приятел на България" за популяризирането на българската кауза в Европа, чуйте в публикацията на Архивния фонд на БНР, посветена на 170-годишнината от рождението на Джеймс Баучер.
Снимки: БГНЕС
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..
На 22 септември 1908 г. е провъзгласена Независимостта на България. След най-дръзкия самостоятелен акт в българската история – Съединението на Източна Румелия и Княжество България, българите отново демонстрират силата на единството и вярата в..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..