Нищо след белязаната от глобалната пандемия 2020 година няма да е същото! Това се отнася с пълна сила за туристическата индустрия - секторът, който най-силно пострада от лавинообразното разпространение на заразата. Кризата и последвалите локдауни предизвикаха небивал срив и в българския туризъм, осигуряващ 12% от БВП на страната и разчитащ най-вече на приходи от чуждестранните туристи.

В цифрово изражения нещата стоят така – 96 % по-малко чужди гости в месеците от април до юни, с леко оживление през есента, когато НСИ отчете 70 % спад спрямо същия период на предходните години. А какво да кажем за почти замрелия изходен туризъм и хилядите отменени пътувания на българите по света ? Последиците се очертаха още в началото на лятото - драматично свиване на приходите от международни пътувания, празни хотелски вериги и ресторанти, пустеещи курорти, туроператори и крупни инвеститори пред фалит. 

Годината на коронавируса се оказа далеч по-благосклонна към малките семейни хотели в отдалечените морски и планински селища, както и към алтернативния туризъм. От началото на пандемията спадът във вътрешния туризъм е едва 27 на сто. Заразата и ограничените възможности за задгранични пътувания се превърнаха в повод българите да преоткрият страната си, нейната природа, история и култура. Пред ол инклузива на презастроените комплекси, те предпочетоха да се усамотят сред природата на палатка или в малък семеен хотел, за да спортуват на чист въздух, да посещават етнографски селища и да се наслаждават на домашна кухня.

През миналото лято къмпингите на южното ни Черноморие и морските градчета като Созопол и Синеморец отчетоха рекорден ръст на български летовници. Стигна се дотам, че в разгара на сезона беше почти невъзможно да намериш свободно място в хотел или на паркинг. Изводът е, че малкият бизнес се справи с предизвикателството Covid-19, като прояви иновативност и гъвкавост при осигуряване на безопасна среда и разнообразни атракции. А фирми, които от години организират алтернативен туризъм, дори се похвалиха с ръст в оборота. През това време гигантските комплекси на ол инклузив пустееха, а собствениците им се жалваха, че ще банкрутират. 

2020 година ще бъде запомнена и с още едно явление – кошмарните задръствания по границите. Заразата не успя да откаже десетки хиляди нашенски ентусиасти от пътешествия до съседните държави, най-вече до Северна Гърция. Само че затегнатите мерки, покрай разпространението на Covid-19, предизвикаха безпрецедентни автомобилни колони на границата, стигащи до 15 км. в непоносимите летни жеги.

Въпреки това мнозина открито заявиха, че са предпочели гръцкото море в знак на протест срещу неуредиците и презастрояването на родното Черноморие. „Избираме природата пред бетона и корупцията“ - беше посланието им.

Но може би нещата са на път да се променят. Защото пандемията изправи индустрията на кръстопът, поставяйки под въпрос концепцията за свръхзастрояването и масовия туризъм, залагащ на ол инклузива и ниските цени.

По всичко личи, че бъдещето е на пътешествията до близки и безопасни дестинации, на екскурзиите сред природата, на вело преходите, почивките на село в семейни хотели или на къмпинг, на устойчивия, интелигентен туризъм за сметка на масовия туризъм, свръхконсуматорството и унищожението на природните ресурси. Вероятно 2021 ще ускори тази тенденция. 

Снимки: Венета Николова, БНР-Бургас