По инициатива на ООН от 2011 година насам първата седмица на месец февруари се отбелязва като Световна седмица на хармония между религиите.
България е от страните, в които от векове съжителстват представители на много етноси и религии. Според Конституцията на страната „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.“ Освен това е отбелязано, че „свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.“
Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) от последното преброяване на населението, проведено през 2011г., 76% от анкетираните се самоопределят към източноправославното християнско вероизповедание. Католическото вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско – 64 476 души, съответно 0.8 и 1.1% от отговорилите. Мюсюлманско вероизповедание имат 10% от населението на България. Близо 5 на сто нямат вероизповедание, 7.1% не се самоопределят.
През 2008 г., със съдействието на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, беше създаден Националният съвет на религиозните общности в България (НСРОБ). В него са представени Мюсюлманското изповедание, Арменската апостолическа църква, Централният израилтянски духовен съвет, Обединените евангелски църкви и Католическата екзархия.
Към момента Българската православна църква няма представител в НСРОБ.
Сред важните цели на този съвет е „да съдейства за разпространение на познания между отделните религиозни общности относно техните принципи и ценностна система, свързани с изграждането на мирно и справедливо гражданско общество в България и в света като цяло.“
Възможна ли е хармонията между религиите и в какво се изразява тя?
„Общо е усещането, че предстои Страшният съд, че Божият съд ще бъде безмилостен към онзи, който не е проявил милост – посочва отец Николай Петков, който от 17 години живее и служи в Православния храм „Св. Пророк Илия“ в гр. Шумен. – Друг е въпросът, че има такива християни, които живеят отвъд перспективата на Страшния съд и които отказват да приемат, че има такава реалност. Естествено Страшният съд не изключва и прошката, както когато един човек е родител благостта не изключва строгостта. И ако приемем, че хармонията е съзвучие, то ако днес се изпълни една пиеса изящно, това не е гаранция, че същото ще се случи и утре.“
Според председателя на НСРОБ и представител на мюсюлманската общност у нас Бирали Бирали „Общото, което свързва всички вярващи по света е вярата в Бог. А хармонията между вярващите минава през опознаването. Това е едно общуване с ясното съзнание, че другият човек е различен от теб. Казваме, че всички сме добре, толерантни, което не е лошо нещо, но когато знаеш, че другият е различен и можеш да изпиеш едно кафе, да проведеш един разговор, това вече е общуване на друго ниво, без да се стремиш да промениш неговата религиозна идентичност.“
Първите сведения за католически свещеници в България са от 1604 година, припомня ни отец Петко, който представлява католическата общност в НСРОБ. И въпреки, че католиците в България не са многобройни, те са много активни в своите проекти, насочени към социални, образователни и др. сфери от обществото. „Бенефициентите са просто хора, които се нуждаят, независимо от кое вероизповедание са“, уточнява свещеникът.
Според отец Петко пандемията и страхът от нея са усилили вярата, която е вътре в човека, надеждата, упованието, личния контакт с Бога в молитвата.
„За дълбоко вярващия човек страхът от пандемията не е център, той е изместен от упованието в Бога”, допълва Грета Ганева, представител на Обединените евангелски църкви в България. Тя вижда общото между вярващите по света в ценностите, „които не са наизустени, а съпреживяни през техните вярвания, техните личности. Хубавото при нас в България е, че тук са събрани множество религии и в продължение на столетия те са живели заедно, в едно утвърдено отношение на хармония. И това, което ние имаме в България е уникално, защото това е един модел, който още нашите деди са формирали, да живееш приемайки другия такъв, какъвто е. “
„Всяка една религия проповядва правилния път към Бога. И ние всички сме убедени, че сме на прав път, но ще знаем кой точно е бил той в Съдния ден. Дотогава нека се стремим да бъдем добри“, призовава председателят на Централния израилтянски съвет София Коен. Тя припомня, че „това е общност, която преди 1944 г. е наброявала над 50 хиляди човека в страната. След това част от евреите заминават за държавата Израел. Към днешна дата можем да кажем, че в България има не повече от 6000 евреи. Тази малка по численост общност води един доста активен духовен, културен и обществен живот. Наш много важен стремеж е да бъдем градивна сила в цялостното българско общество.“ По думите на София Коен, България е един от най-добрите примери в света за хармония между религиите.
Снимки: НСРОБ, личен архив
Благовещение е денят, когато се сбъдва Божието обещание за спасението на човешката душа от вечните мъки на тъмнината. Неговото послание е, че Бог ни обича, казва отец Божидар Маринов от софийския храм "Въздвижение на Светия Кръст Господен", а за да..
На 25 март честваме големия християнски празник Благовещение – ден, в който християните възпоменават едно радостно за всички ни събитие. Думата "Благовещение" в превод от църковнославянски език означава "блага вест", "радостно известие"...
На 24 март Православната църква възпоменава преподобни Захария и свети Артемий, епископ Селевкийски (Солунски). Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество...
От днес, 14 април, започва Страстната седмица, последната от земния път на Спасителя. Наречена е така заради страстите Христови – нечовешките..
Днес, 15 април, е Велики вторник. Евангелското четиво припомня притчата на Господ Иисус Христос за десетте девици, които очаквали Божествения..
Страстна седмица или седмицата на страданията на Господ Иисус Христос е последната преди Великден . Тя е и най-строгата в края на дългия Велик пост,..