На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването става държавна собственост, а няколко месеца след това се ражда идеята Радио София да подготвя емисии на различни езици. Така на 16 февруари 1936 г. прозвучават първите радио предавания за чужбина – на български, както и информационен бюлетин на есперанто. И въпреки че чуждоезиковите програми се обединяват под името „Радио България” едва през 1992 г., за рожден ден на институцията се приема именно годината на излизането им в ефир.

Още в самото начало ръководените от Сирак Скитник инженери, техници, редактори виждат в радиото единственото комуникационно средство, което да свърже българите по света и да информира чужденците за родината ни, разказва Антоанета Радославова-Дойчева, уредник в Музея за история на радиото в България.

Техническите условия за осъществяването на прозрението им създават инж. Минко Топалов и техникът Коста Адамов, успявайки да приспособят радиотелеграфния предавател край ж.п. гара София да излъчва на къси вълни.

“В интервю видният български интелектуалец Петър Увалиев твърди, че радиото по това време се ръководи от човек с невероятно въображение, който се сеща, че превежданите за двореца и други институции новини могат да бъдат прочетени пред микрофон – продължава разказа си тя. – След прослушване се утвърждават личности като франкофона Жорж Милчев, Иван Дорев – син на германка, говорителят на английски език Михаил Хаджимишев, а самият Петър Увалиев поема емисията на италиански. Така се формира екип, който от 1937 г. ежеседмично подготвя предаванията за чужбина.”

В началото звучат новини за културния, стопанския и обществения живот, за туристически обекти, за исторически и спортни теми, за българския фолклор. Преводач говорителите пък излизат от анонимност и имената им се обявяват в ефир, особено когато четат стихове и текстове на народни песни. Интересен детайл е че те са писали емисиите си на ръка – “много четливо и с едри букви”, за да успеят гладко да ги представят пред микрофон.

След деветосептемврийския преврат през 1944 г. предаванията придобиват друга насоченост и започват да осведомяват за постиженията на социалистическото строителство във всички сфери на живота. Пропагандата за чужбина се ръководи от отделение “Външно осведомяване” при Политико-осведомителния отдел, което подготвя програма на 15 езика, включително и тези на социалистическите страни. През 1949 г. зазвучават емисии и на македонски, за да се осветли положението в Югославия и „предателската дейност на Титовата клика“, според тогавашната терминология.

Освен новините, музиката също е заемала равноправно място в програмите на чуждите езици – още повече, че първоначално се е изпълнявала на живо.

“Музикалната линия през 1937 г. започва с половинчасов фолклорен концерт, озаглавен “Час за българите, живеещи вън от България” – припомня Антоанета Радославова. – Честта да го открие се пада на певицата Иванка Митева, която активно сътрудничи на радиопрограмата. Вероятно появата на концерта, специално адресиран за българите зад граница, е вследствие на получените писма от сънародници, за които музикалният фолклор е живата връзка с корена. През годините оформлението се променя и когато самата аз през 1987 г. постъпих в редакция „Музика” на дирекция “Предавания за чужбина”, в емисиите вече звучаха всички музикални жанрове. В спомените си някогашният директор на дирекция “Музика” Гроздан Христозов споделя, че през 50-те години на ХХ век е използвали както народната музика, така и симфонията на Цезар Франк.”

На 31 януари 2012 г. Радио България прекратява излъчванията си на къси вълни и дейността му се пренася в дигиталната среда на Интернет. “Все пак съм щастлива, че програмата на радиото за чужбина остана да съществува, макар и в електронен вид, тъй като нашата политика към българите зад граница и към чужденците, които познават и обичат страната ни, трябва да продължи”, заключава Антоанета Радославова.

Снимки: Радио България и Музей за история на радиото в България