Росица Лазарова, по мъж Сбаралия, е широко скроен човек и светът е тесен за нейните множество таланти. Сигурно затова животът я отвежда от площад „Славейков” в София до италианския град Пескара. За хората, които я познават, няма нищо по-естествено от това Роси да започне да преподава в местното Българско неделно училище „БулгаринА”, в което тази година се обучават над 40 деца. Извън това си амплоа обаче, тя от дете изпълнява български фолклор, пяла е в „Мистерията на българските гласове“, продуцент е на свой самостоятелен албум и на документални филми. А наскоро бе жури в международния конкурс „Природните чудеса на България“, проведен съвместно от училището и Културна асоциация AIBIA* в Пескара, под патронажа на българското посолство в Рим.
„През март миналата година, когато светът буквално се разтресе от новата ситуация и се луташе, не знаейки какво точно го очаква, в един от часовете по география онлайн беседвахме за Рило-Родопския масив – разказва Росица Лазарова за работата си с българските деца в неделното училище в Пескара. – Море информация за места, които децата не бяха виждали с очите си, но свидни за всички българи. Започнах да им изпращам нагледен материал и именно тогава реших, че всяко дете трябва не само със слово, но и с цветове да разкаже за една от всички тези български светини, за да я запомни за цял живот. Направихме и виртуална изложба, в която всеки сподели своята планина, своя водопад, своя скален феномен. Именно така се роди идеята за конкурса „Природните чудеса на България”.“
Организаторите решават да привлекат към конкурса и останалите български неделни училища по света, както и децата от България. Така в Пескара пристигат над 200 рисунки на деца от 6 до 18 години.
„Първи пристигнаха рисунките от българското неделно училище „Христо Ботев” в гр. Торент, Испания. Но най-активни бяха децата от българското неделно училище „Иван Вазов” в Париж. От България получихме прекрасни рисунки от много арт школи от София, Попово, Дупница... Няма да забравя езерото „Сребърна“ с пеликаните на дете от село Божурово в община Добрич. В град Айтос децата бяха много активни. Бе хубаво, защото ни писаха учители, родители. Но най-много се радваме, че именно в тези трудни условия успяхме да насърчим българските деца, техните творчески умения и да не спират да преоткриват красотата на България, да мечтаят лично да посетят тези прекрасни кътчета от нашата родина.“
От конкурса е видно, че за българчетата в чужбина родината е една далечна и красива картина. Но дали така я обрисуват учебниците в страните, където те самите учат?
„Да, много е важно децата да имат стремеж към знание, но и да се чувстват спокойни. Огромна роля за това има семейството, то е двигателят, но не само в чужбина, а и в България – казва Росица Лазарова. – В нашия случай всяка неделя на училище, а след това вкъщи, по някакъв начин трябва да продължи тази българска атмосфера. Детето и неговите познания от училище трябва да бъдат обгрижени, трябва да има мотивация да изучава езика на мама или татко, или и на двамата. Но, за да се гордеят българските деца в чужбина с нашето минало, да бъдат окрилени, да няма безпокойство, държавата ни трябва да бъде и по-бдителна – какво се пише в учебниците в чужбина за историята и културата на народа ни и какви образни средства се поставят. За да няма разминаване с това, което се учи в българските учебници и училището в съответната държава.“
Дори ограниченията заради пандемията няма да попречат в неделното училище да празнуват на 3 март Освобождението на България.
„Подготвяме с децата кратка програма онлайн. Тази година се фокусираме и върху личността на Джанюариъс Макгахан. Дай Боже да успеем, защото благодарение на тези тържества децата наистина научават още повече за нашата история и така винаги са ентусиасти, когато трябва да се изявяват. За съжаление онлайн е много трудно, липсва атмосферата, но дай Боже пък да стане, да стане на живо!
*AIBIA – Associazione Italo Bulgara in Abruzzo
Снимки: личен архив
Спокойно протича изборният ден и в Дуисбург. Очаква се, както и на предходните избори, в германския град да гласуват между 300 и 400 души. Предпочитанията си сънародниците ни изразяват само с хартиени бюлетини. „ На предишни избори сме наблюдавали..
Изборният ден в Рединг, Югоизточна Англия, протича спокойно. Очаква се да гласуват около 300 души. В единствената секция в града се гласува само на хартия. Вече втори вот изборната секция е на нов адрес, но не е ясно дали това ще повлияе на..
Прекалено е ангажиран животът на българите в Чехия. Работят масово в различни заводи, трудът е на смени, натрупва се умора и хората нямат желание да пътуват до столицата в неделния ден, само за да успеят да гласуват. С това си обяснява слабия интерес към..