Росица Лазарова, по мъж Сбаралия, е широко скроен човек и светът е тесен за нейните множество таланти. Сигурно затова животът я отвежда от площад „Славейков” в София до италианския град Пескара. За хората, които я познават, няма нищо по-естествено от това Роси да започне да преподава в местното Българско неделно училище „БулгаринА”, в което тази година се обучават над 40 деца. Извън това си амплоа обаче, тя от дете изпълнява български фолклор, пяла е в „Мистерията на българските гласове“, продуцент е на свой самостоятелен албум и на документални филми. А наскоро бе жури в международния конкурс „Природните чудеса на България“, проведен съвместно от училището и Културна асоциация AIBIA* в Пескара, под патронажа на българското посолство в Рим.
„През март миналата година, когато светът буквално се разтресе от новата ситуация и се луташе, не знаейки какво точно го очаква, в един от часовете по география онлайн беседвахме за Рило-Родопския масив – разказва Росица Лазарова за работата си с българските деца в неделното училище в Пескара. – Море информация за места, които децата не бяха виждали с очите си, но свидни за всички българи. Започнах да им изпращам нагледен материал и именно тогава реших, че всяко дете трябва не само със слово, но и с цветове да разкаже за една от всички тези български светини, за да я запомни за цял живот. Направихме и виртуална изложба, в която всеки сподели своята планина, своя водопад, своя скален феномен. Именно така се роди идеята за конкурса „Природните чудеса на България”.“
Организаторите решават да привлекат към конкурса и останалите български неделни училища по света, както и децата от България. Така в Пескара пристигат над 200 рисунки на деца от 6 до 18 години.
„Първи пристигнаха рисунките от българското неделно училище „Христо Ботев” в гр. Торент, Испания. Но най-активни бяха децата от българското неделно училище „Иван Вазов” в Париж. От България получихме прекрасни рисунки от много арт школи от София, Попово, Дупница... Няма да забравя езерото „Сребърна“ с пеликаните на дете от село Божурово в община Добрич. В град Айтос децата бяха много активни. Бе хубаво, защото ни писаха учители, родители. Но най-много се радваме, че именно в тези трудни условия успяхме да насърчим българските деца, техните творчески умения и да не спират да преоткриват красотата на България, да мечтаят лично да посетят тези прекрасни кътчета от нашата родина.“
От конкурса е видно, че за българчетата в чужбина родината е една далечна и красива картина. Но дали така я обрисуват учебниците в страните, където те самите учат?
„Да, много е важно децата да имат стремеж към знание, но и да се чувстват спокойни. Огромна роля за това има семейството, то е двигателят, но не само в чужбина, а и в България – казва Росица Лазарова. – В нашия случай всяка неделя на училище, а след това вкъщи, по някакъв начин трябва да продължи тази българска атмосфера. Детето и неговите познания от училище трябва да бъдат обгрижени, трябва да има мотивация да изучава езика на мама или татко, или и на двамата. Но, за да се гордеят българските деца в чужбина с нашето минало, да бъдат окрилени, да няма безпокойство, държавата ни трябва да бъде и по-бдителна – какво се пише в учебниците в чужбина за историята и културата на народа ни и какви образни средства се поставят. За да няма разминаване с това, което се учи в българските учебници и училището в съответната държава.“
Дори ограниченията заради пандемията няма да попречат в неделното училище да празнуват на 3 март Освобождението на България.
„Подготвяме с децата кратка програма онлайн. Тази година се фокусираме и върху личността на Джанюариъс Макгахан. Дай Боже да успеем, защото благодарение на тези тържества децата наистина научават още повече за нашата история и така винаги са ентусиасти, когато трябва да се изявяват. За съжаление онлайн е много трудно, липсва атмосферата, но дай Боже пък да стане, да стане на живо!
*AIBIA – Associazione Italo Bulgara in Abruzzo
Снимки: личен архив
Писател, преводач, журналист, представител на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, Милена Селими не спира да популяризира българската литература, култура, ценности и традиции. Едно от най-новите й професионални постижения е..
Още по-пъстър парламент очерта вотът на избирателите на предсрочните парламентарни избори от 27 октомври. Първоначалните прогнози вещаеха 9-партийно Народно събрание, но резултатите, които ЦИК провъзгласи след обработване на всички протоколи попариха..
Вот по инерция. Вот с последна капчица надежда, че утре всичко ще бъде наред и ще се чуем по изборен повод след четири години. Вот на огорчение от политиците, от нас самите, от други там, които не са гласували. "Нагласите са много..
"Българите украсяваме света", казва ни Емилия Юкер, която от десетилетия живее в Германия. Пъстротата на културните ни традиции, литературата, фолклора е..