Всеки от нас сам изгражда своята мрежа от източници, но доколко точна е информацията, която получава от тях? Платформа изследва достоверността на изказванията по време на предизборната кампания.
В средата на март в страната ни сякаш бушуват две бури – предизборната кампания е в разгара си, а епидемията от коронавирус разгръща третата си вълна. Гражданите ежедневно са обсипвани с ударни дози информация, обещания и прогнози, касаещи най-важното – личното здраве и бъдещото развитие на страната ни.
Въпреки несигурността, породена от пандемията и постоянно променящите се решения на властите, обещанията за кардинални промени в България от деня след вота – остават константа. Разликата с предходни кампании за парламентарни избори, е присъствието на темата за коронавируса в рамките на всяка от засегнатите в политическите диспути секторни политики, както и солидното присъствие на здравни специалисти в листите на почти всички партии. Нерядко въпросите, които си задаваме след края на медийните дебати обаче са повече, отколкото отговорите, които сме получили. Ако добавим към това и съмненията в истинността на някои от твърденията, объркването ни е гарантирано.
Всичко това провокира четирима млади българи, живеещи в Германия, да създадат интернет платформа „Лъжеш ли?“, която да проверява истинността на изказванията по време на предизборната кампания. Те реализират идеята си на два етапа – пилотен и предизборен:
„По време на пилотната фаза, в рамките на два месеца в края на миналата година, ние се фокусирахме върху пет предавания от националния ефир и проверихме как би функционирал целият процес по изваждане на изказванията и проверката дали са с верни или неверни твърдения. Оказва се трудна задача, но с особена важност за обществото“ – казва в интервю за Радио България Радослав Евтимов, един от ентусиастите в екипа.
В своята цялост, платформата предлага възможност на потребителите да проверят каква част от изказванията на кандидат депутатите са верни и каква – по-скоро популизъм и неистина. Въпреки че отнема много от свободното им време, нашите сънародници не мислят да се отказват от начинанието, поне до обявяването на окончателните резултати от изборите на 4 април.
„Нашето желание в началото беше да уточним, какъв тип предавания целим, за да можем да сме максимално прозрачни – обяснява Евтимов. – Това са предизборните дебати, като ние гледаме всички от тях. Разпределяме ги между членовете на екипа, като всеки преглежда и изважда всички изказвания, които смята, че може да са неверни. След това започва да проверява, търсейки във всякакви публични източници. Позоваваме се на информации от НСИ, Евростат, различни анализи, стенограми на Народното събрание. Не ни е осигурен никакъв по-специален достъп до тях. Твърденията, за които установим, че са коректни, вадим в една таблица. Резултатите от нашия мониторинг ще публикуваме на два пъти. На 22 март – междинни, а на 1 април – крайни.“
Друг важен детайл от проверката е ясното разграничаване на факт от мнение, чийто дефиниции имат определящо значение за достоверността на статистиката, както и за обективността.
Макар да е любопитна подобна съпоставка, сънародниците ни, ангажирани с мониторинга на предизборната кампания, не могат да направят сравнение между достоверността в изказванията на европейски и български депутати и все пак:
„Всички се надяват проектът да бъде успешен и полезен за едно обективно и информирано решение на избирателите“ – категоричен е Евтимов.
Снимки: Facebook /@lazheshli и lazheshli.com
По информация на Генералното консулство на България във Валенсия към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани , съобщиха за БНР от пресцентъра на МВнР. Не са постъпвали и сигнали от бедстващи наши сънародници...
Писател, преводач, журналист, представител на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, Милена Селими не спира да популяризира българската литература, култура, ценности и традиции. Едно от най-новите й професионални постижения е..
Още по-пъстър парламент очерта вотът на избирателите на предсрочните парламентарни избори от 27 октомври. Първоначалните прогнози вещаеха 9-партийно Народно събрание, но резултатите, които ЦИК провъзгласи след обработване на всички протоколи попариха..