„Не можеше да има Възкресение без Благовещението. Не може да има резултат от едно дело, ако не се положи началото. На този ден честваме началото на човешкото спасение”. Така богословът проф. Иван Желев описва мястото, което днешния ден заема в празничния календар на православните християни. Това е денят, в който Архангел Гавриил донася благата вест на Дева Мария, че ще зачене и ще роди Сина Божий. На този ден се разнася вестта за Боговъплъщението, а именно, че сред хората ще дойде Спасителят да разпръсне своето слово и мъдрост.

Независимо, че повече от две хиляди години ни делят от евангелското събитие Благовещение, всеки човек може да стане носител на благата вест за хората, които са затворили очите и ушите си за нея. „Понякога хората сме най-големите врагове на себе си – отбелязва богословът проф. Иван Желев и добавя. – Затова е нужно винаги благата вест да се разпространява. По този начин очите, ушите, а и сърцата на хората може да се отворят, за да приемат в себе си Спасителя. Защото спасението не е отвлечено философско понятие, то е лична реалност за всеки.”

В миналото Благовещение е честван и като Ден на майката. За съжаление днес празникът е загубил този нюанс в светския живот.

„Света Дева Мария, която наричаме Богородица, е образец за жена и майка. Всеотдайно посветила целия си живот да бъде в помощ на божествения си Син, тя живяла не с гордостта, а с отговорността за своето богомайчинство. Чистотата, смирението и достойнството са качества, нужни за всеки човек” – казва проф. Желев в интервю за Радио България, което ви припомняме чрез публикацията „Благовещение – предвестникът на Христовото Възкресение”.

Заради почитта към Божията Премъдрост, която идва да спаси човечеството, денят на Благовещение е храмов празник на един от най-старите архитектурни шедьоври на Балканите – църквата „Света София”. Храмът е емблематичен за столицата ни и се счита, че през XIV в. дава и името на града. 

Редактор: Елена Каркаланова