В края на първия работен ден на новия парламент - 15 април, правителствената пресслужба съобщи, че Министерският съвет закрива Националния оперативен щаб за борба с пандемията. Решението бе оповестено без каквито и да е мотиви и конкретна информация как ще продължи координацията на работата по ограничаване на разпространението на Covid-19. Новината за закриването на НОЩ предизвика недоумение сред здравните експерти, които посочиха, че независимо от политическата ситуация в страната, трябва да има координиращ орган. Те бяха единодушни, че обстановката изисква работата на щаба да продължи.
Три дена по-късно, премиерът в оставка Бойко Борисов, на брифинг в централата на ГЕРБ съобщи, че е разпоредил възстановяването на НОЩ, с разяснението, че закриването му е било следствие от оставката на правителството. В тази връзка здравният министър Костадин Ангелов поясни, че щабът е създаден като съвещателен орган към премиера, за да координира действията на институциите. От своя страна Борисов предложи новоизбраният шеф на Здравната комисия в парламента - пулмологът д-р Александър Симидчиев да оглави щаба и "да дава указания на министрите, докато бъде избрано ново правителство". Писмена заповед за закриването и възстановяването на НОЩ обаче няма.
"При всички положения е необходимо да има централен координиращ орган за ограничаване на пандемията –коментира пред БНР-Пловдив д-р Александър Симидчиев. – Дали това ще бъде НОЩ или друг орган, съгласно пандемичния план на България е предвидено е да има комитет, който да координира всички дейности, свързани с коронавируса. До момента на прекратяване на дейността му, щабът беше наистина органът, който събираше информация, обработваше я и взимаше решения, на базата на ясни и конкретни данни. Това, което ме притесни е как ще бъдат съхранени и прехвърлени тези данни към нова структура. "
Според новия председател на парламентарната здравна комсия, по-разумното решение би било да продължи действието на сегашния пандемичен щаб. Още повече, че вирусолози и епидемиолози предупреждават за нова вълна на вируса около Великден, заради разхлабването на мерките.
"Ако ние тръгнем тепърва да създаваме друг орган - това означава в много кратък период да прехвърляме отговорностите, както и данните –коментира още д-р Симидчиев. – При евентуално съставяне на ново правителство, цялата информация трябва да бъде прехвърлена на новата структура, заедно с всички отговорности."
Държавният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев също бе категоричен: "координиращ орган в борбата с Covid-19 трябва да съществува, защото епидемичният процес продължава и трябва да се вземат решения ". Но за да бъде по-ефективна работата на НОЩ, в него трябва да участват хора с медицинска експертиза.
„Кой друг да съветва политиците, освен специалистите, които имат експертиза – посочи в интервю за БНР-"Хоризонт" бившият здравен министър Илко Семерджиев. – Политиците вземат решенията, а щабът предоставя експертизата. Този, който носи отговорността – взема решенията. Въпросът е в това, каква е схемата за управление на пандемичната криза. Още в самото начало, проблемната част в управлението ѝ беше заложена в министерството на здравеопазването. Там седеше човек, който имаше финансови умения, но не и необходимите медицински познания и опит да управлява подобна криза (настоящият финансов министър в оставка Кирил Ананиев – бел. ред.). Тази схема предопредели и лошите резултати. Доколкото се сменя управлението, сигурно ще има и промени в състава на щаба. Дълбоко се съмнявам, че щабът ще остане в същия вид, но ако не се промени управленската схема, бъдещите резултати няма да бъдат добри."
Отговорността за управлението на пандемичната криза се носи от министъра на здравеопазването, който издава и заповедите, свързани с мерките срещу Covid-19. Това беше потвърдено лично от министъра в оставка проф. Костадин Ангелов, който увери народните представители в 45-я парламент, че държавата се справя с третата вълна от пандемията.
Съставил: Дарина Григорова /по интервюта на Димитър Владимиров, БНР-Пловдив и Веселина Миланова, БНР-„Хоризонт“/
Снимки: БГНЕС
Българската православна църква (БПЦ) е единственият представител на традиционното за страната източно православие. Това решиха депутатите с окончателните промени в Закона за вероизповеданията. Поправката, че само БПЦ може да използва в..
Творците от Северна Македония, които са потвърдили участие в концерта за отбелязването на 153-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев, са отказали ангажимента, съобщава БТА. Преди повече от седмица актрисите Валентина Божиновска и Илина..
През 2032 година България и Дания ще изберат свои градове за титлата "Европейска столица на културата". Процедурата ще започне през 2026 година, когато двете държави официално ще поканят своите градове да подготвят кандидатурите си...
Деана Хааг е родена в Кливланд, щата Охайо. Израства с мечти за приключения и нови хоризонти. Завършва специалност "Изящни изкуства" в колежа..
На 5 февруари в "България днес" ви предлагаме да научим кои са българските градове, които ще издигнат кандидатурата си, за да станат Европейска столица на..
На 6 февруари се дава официален старт на работата на тунелопробивната машина "Витоша" за разширяване на Линия 3 на столичното метро към квартал..