В края на първия работен ден на новия парламент - 15 април, правителствената пресслужба съобщи, че Министерският съвет закрива Националния оперативен щаб за борба с пандемията. Решението бе оповестено без каквито и да е мотиви и конкретна информация как ще продължи координацията на работата по ограничаване на разпространението на Covid-19. Новината за закриването на НОЩ предизвика недоумение сред здравните експерти, които посочиха, че независимо от политическата ситуация в страната, трябва да има координиращ орган. Те бяха единодушни, че обстановката изисква работата на щаба да продължи.
Три дена по-късно, премиерът в оставка Бойко Борисов, на брифинг в централата на ГЕРБ съобщи, че е разпоредил възстановяването на НОЩ, с разяснението, че закриването му е било следствие от оставката на правителството. В тази връзка здравният министър Костадин Ангелов поясни, че щабът е създаден като съвещателен орган към премиера, за да координира действията на институциите. От своя страна Борисов предложи новоизбраният шеф на Здравната комисия в парламента - пулмологът д-р Александър Симидчиев да оглави щаба и "да дава указания на министрите, докато бъде избрано ново правителство". Писмена заповед за закриването и възстановяването на НОЩ обаче няма.
"При всички положения е необходимо да има централен координиращ орган за ограничаване на пандемията –коментира пред БНР-Пловдив д-р Александър Симидчиев. – Дали това ще бъде НОЩ или друг орган, съгласно пандемичния план на България е предвидено е да има комитет, който да координира всички дейности, свързани с коронавируса. До момента на прекратяване на дейността му, щабът беше наистина органът, който събираше информация, обработваше я и взимаше решения, на базата на ясни и конкретни данни. Това, което ме притесни е как ще бъдат съхранени и прехвърлени тези данни към нова структура. "
Според новия председател на парламентарната здравна комсия, по-разумното решение би било да продължи действието на сегашния пандемичен щаб. Още повече, че вирусолози и епидемиолози предупреждават за нова вълна на вируса около Великден, заради разхлабването на мерките.
"Ако ние тръгнем тепърва да създаваме друг орган - това означава в много кратък период да прехвърляме отговорностите, както и данните –коментира още д-р Симидчиев. – При евентуално съставяне на ново правителство, цялата информация трябва да бъде прехвърлена на новата структура, заедно с всички отговорности."
Държавният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев също бе категоричен: "координиращ орган в борбата с Covid-19 трябва да съществува, защото епидемичният процес продължава и трябва да се вземат решения ". Но за да бъде по-ефективна работата на НОЩ, в него трябва да участват хора с медицинска експертиза.
„Кой друг да съветва политиците, освен специалистите, които имат експертиза – посочи в интервю за БНР-"Хоризонт" бившият здравен министър Илко Семерджиев. – Политиците вземат решенията, а щабът предоставя експертизата. Този, който носи отговорността – взема решенията. Въпросът е в това, каква е схемата за управление на пандемичната криза. Още в самото начало, проблемната част в управлението ѝ беше заложена в министерството на здравеопазването. Там седеше човек, който имаше финансови умения, но не и необходимите медицински познания и опит да управлява подобна криза (настоящият финансов министър в оставка Кирил Ананиев – бел. ред.). Тази схема предопредели и лошите резултати. Доколкото се сменя управлението, сигурно ще има и промени в състава на щаба. Дълбоко се съмнявам, че щабът ще остане в същия вид, но ако не се промени управленската схема, бъдещите резултати няма да бъдат добри."
Отговорността за управлението на пандемичната криза се носи от министъра на здравеопазването, който издава и заповедите, свързани с мерките срещу Covid-19. Това беше потвърдено лично от министъра в оставка проф. Костадин Ангелов, който увери народните представители в 45-я парламент, че държавата се справя с третата вълна от пандемията.
Съставил: Дарина Григорова /по интервюта на Димитър Владимиров, БНР-Пловдив и Веселина Миланова, БНР-„Хоризонт“/
Снимки: БГНЕС
Част от действащите мобилни мрежи в България ще бъдат изключени през 2025 година. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров обясни, че предстои да бъде пренареден честотният ресурс и да се създаде възможност за по-добро..
Отлагането на искането на конвергентен доклад за влизането на България в еврозоната не е фатално. По-важно е да се постигне стабилност в управлението, финансите и икономиката. Това заяви в село Делчево вицепрезидентът Илияна Йотова, която участва в..
През нощта в равнините и котловините ще се задържи мъгливо или с ниска облачност. Сутрешните температури в повечето райони ще бъдат между 0° и 5°, в София – около 1°. В понеделник вятърът ще се ориентира от северозапад, в Източна България от..
Деана Хааг е родена в Кливланд, щата Охайо. Израства с мечти за приключения и нови хоризонти. Завършва специалност "Изящни изкуства" в колежа..
На 5 февруари в "България днес" ви предлагаме да научим кои са българските градове, които ще издигнат кандидатурата си, за да станат Европейска столица на..
На 6 февруари се дава официален старт на работата на тунелопробивната машина "Витоша" за разширяване на Линия 3 на столичното метро към квартал..