Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Александър Шурбанов: Преводът е взаимно "оплождане" на културите

Управленско късогледство прави развитието на България непоследователно, смята професорът

4
Проф. Шурбанов в библиотеката на Софийския университет
Снимка: личен архив

Проф. Александър Шурбанов е виден български учен, преподавател, писател, преводач и филолог с широко международно признание, допринесъл много за развитието на културата и висшето образование в България. Ненапразно името му се нарежда сред стожерите на духовността в родината ни. Проф. Шурбанов даде интервю, специално за Радио България – броени дни след неговия рожден ден и часове преди началото на конференцията „Целият свят е превод /All the World is Translation“, организирана на 23 април в Софийския университет по повод неговата 80-годишнина.

„Дано да се окажем достатъчно мъдри и да не сбъркаме посоката“, казва ученият по повод обстановката в страната и ненормалното време, в което живеем. „Тези малки периоди, в които мислим за бъдещето, накъсват цялото ни развитие,  правят го непоследователно и трудно. Ще ми се да преодолеем това и да мислим за България като по-дълговечно понятие и дълговечна същност, да търсим истинския им път нататък през годините и да знаем какво трябва да заложим за него“.

По думите му в случая става въпрос за късогледство: „Късогледство на поредица от управления на тази страна. И не мисля, че проблемът е в ограничените ресурси на България. Защото ресурси винаги могат да се намерят. Това е въпрос на приоритети. Ние гледаме много често не по-далеч от носа си – там, където са проблемите на деня. Но отвъд тези проблеми, ни чакат много по-големи предизвикателства и изпитания – за тях трябва да се мисли“.

ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

България има много солидно основно академично образование, в което се натрупват необходимите знания. И те се структурират много внимателно, за да може човек да се изгради като специалист. Това винаги се отчита при срещи с хора от други страни – те са впечатлени дълбоко от тази солидна подготовка.
На нас ни липсва друго – развитието на самостоятелното мислене на нашите питомци, на решаването на неординерни задачи, евристичното мислене. Ето тук много други образователни системи ни превъзхождат със своя акцент върху тези аспекти на интелекта“, смята проф. Шурбанов.

В Кентърбърийската катедрала – Доктор хонорис кауза, 1990 г.
Споделя, че е оптимист за българския студент, който е „много интелигентен и осведомен млад човек, борави доста вещо с новите технологии и се вписва в световния контекст – без притеснения, малоценност или провинциалност“.

Хиляди студенти са минали през лекциите, упражненията и семинарните занятия на проф. Александър Шурбанов. „Опитвал съм се на всички мои студенти да внуша интерес и обич – мисля че не е силна дума – обич към литературата от най-висока проба. Самият аз като като човек – пишещ и мислещ за литературата, ценя това много високо“, казва той.

ЗА НАУКАТА

Нямам особени притеснения за науката. Тя винаги намира своята ниша и,  дали по-лесно или по-трудно, винаги върши своето. Това го е правила през вековете и ще продължава да го прави – казва проф. Шурбанов. – Хубаво е една държавна система, която милее за своята нация да се грижи за науката. Науката не може да се развива без държавна подкрепа.“

„Защото държавата е система от институции, изградена от обществото, за да се грижи за неговото благосъстояние. Ако тази система не осъзнава, че науката е най-важният приоритет за нейното оцеляване, тя готви много проблемно бъдеще за нацията“, предрича големият български учен.

С организатори на Родоския Литературен център, 1993 г.
ЗА ШЕКСПИР И ПРЕВОДИТЕ

Не съм сънувал Шекспир, но той винаги е с мен от най-ранните ми години,– разказва изтъкнатият шекспировед.– Понякога съм се приближавал много към него – като към един близък познат човек. Понякога съм се отдръпвал настрани и съм гледал на него като на невероятен гений, който е недостижим. Между тези две отношения е лъкатушил моят живот в шекспирологията“.

„Когато се роди първият ми син, една от първите му думи беше „Пепи“. Това беше неговият опит да каже името на Шекспир, чийто портрет висеше на стената. Значи Шекспир може и така да се нарича, – казва с усмивка професорът. – Той може да стане много близък на един много по-ограничен по възможностите си човек от него – и това е величието на неговия талант“.

По думите на професора „човек с ограничен духовен кръгозор ще намери едно нещо в неговите пиеси и стихотворения, друг, с много по-богата сетивност, ще намери много повече и по-дълбоки неща, и така трябва да бъде“. проф. Шурбанов.

Проф. Шурбанов подчертава, че неговият основен принцип при превода е да не изменя на автора. „И с годините спазвам този принцип все по-внимателно“, допълва той. Определя като задача на преводача непрекъснато да внася нови и нови неща, да обогатява родната култура и традиция: „Преводът е взаимно обогатяване, взаимно оплождане на културите. Да радваш местната публика с неща, които тя е готова да приеме веднага, е най-лесният начин. По-мъчният е да я приучиш и на неща, на които тя не е свикнала, но които са и нужни“.

В момента проф. Шурбанов работи по творчеството на Джон Дън. Надява се, че до една година ще може да издаде книга с творби на големия английски поет.

У дома, 1991 г.
ЗА ЖИВОТА СИ ДНЕС

„Закуска с нар“ е книгата, която проф. Шурбанов издаде преди броени дни и тя включва поезия и есеистика. „Написаното е от последните 4-5 години. На тази възраст се опитвам да бъда все още жив като творец на литературни текстове“, казва авторът.

По повод оценката на своята работа, споделя: „По-ясен е погледът на външния човек, стига той да има отношение към тези неща и да гледа внимателно, и с някакво съучастие. Защото в хуманитаристиката няма студен поглед, както в точните науки. Там съучастието и близостта до това, което се възприема, е необходима, за да може да се даде оценка. Тя, разбира се, може и да изкриви погледа, и тук са опасностите в целия дискурс по хуманитарните дисциплини. И затова има и  несъгласия, и спорове, и дискусии непрекъснато по неща, които уж изглеждат установени, а след години наново и наново повдигат проблеми. Така живее културата, така живее хуманитарната област на човешката дейност, и това е хубаво!“

Снимки: личен архив на проф. Александър Шурбанов


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Якоб ван Бейлен и неговата уникална колекция от стари български килими

Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..

публикувано на 18.07.24 в 13:00
Доц. Марко Скарпа

Доц. Марко Скарпа: Езикът и азбуката не бива да служат за противопоставяне, а да се оценяват като общо богатство

Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..

публикувано на 15.07.24 в 09:20

Музикантът Фабрис Пети - единственият мъж в женския народен хор на ансамбъл "Шевица"

През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..

публикувано на 19.06.24 в 10:25