Понякога кротко и послушно, понякога инатливо, магарето е предан помощник на човека поне 5000 години, вероятно и повече. Така сочат историческите справки, в които ще намерите още куп любопитни подробности. Оказва се, че магаретата били използвани още от шумерите, (2600 г. пр. Хр.) за теглене на циркови каруци. Няма как да изброим видовете и подвидовете магарета без да сбъркаме. Но е достатъчно да споменем, че съвременното магаре всъщност се е получило от два подвида - сомалийския и нубийския.

Зарови ли се човек в българските „магарешки истории“, с радост ще установи, че работливото добиче се радва на добро отношение сред съвременните стопани. Представителите на този животински вид намаляват в световен мащаб и това е съвсем закономерно – селскостопанският труд се е променил през последните десетилетия, а и младите хора рядко се заемат със земеделие и скотовъдство. Броят на тези животни намалява и у нас, но има организации, които се занимават с тези проблеми. Преди около 7 години в село Бàничан е открит приют за „пенсионирани“ магарета. Той продължава да работи и до днес, дори се е превърнал в своеобразна туристическа атракция – заради симпатичните клепоушковци (над 50 на брой) и красивата местност, която им е предоставена за хабитат.

„Долу магариите у човека, уважавай човешкото в магарето!“

Под това мото от 1971 г. (с временни прекъсвания) в град Гурково, Старозагорско, се провежда „Био рали“ – състезание, но не с коли, а с магарета, наричано още „Магариада“, „Магарешко рали“ и т. н. Идеята е на трима студенти, които искали да прославят родното си място. Това е и първото подобно състезание в света, дори е патентовано като такова. Сред задължителните дисциплини е надбягване с автентично изписани каручки с впрегнати магарета, т. нар. гола кушия (не давайте воля на въображението, защото това означава езда без самар), както и теглене между две каруци и пр. Има също конкурс за мис Магарица и мистър Марко. Забранени са „допинговите средства“ – камшик, пръчка, конски мухи и люти чушки. Имената на състезателите са повече от атрактивни, но може би първенството е за миналогодишния участник, наречен Коронавирус.

„Магаре яхай, кон хвали!“

Както знаем, у нас магарето винаги е било сред домашните животни, използвани преди всичко за пренасяне на товари. То е „бедняшкият кон“. Считало се, че заможните българи не бивало да яздят магаре, поне не в светлата част на деня, за да не се „подбие“ авторитетът им. По-ниската му позиция спрямо коня се „чете“ и в някои наши обичаи. Например, ако в първата брачна нощ се окаже, че булката „не е честна“, свекърът намира магаре и кара младата жена да се качи на него без самар, при това само по риза и не както обикновено се язди, а с лице към опашката му. Така, опозорена завинаги, я връща на баща ѝ.

Подигравките, свързани с някои черти на магарешкия характер заемат голямо място в ежедневния ни език. Известни са поговорките: „Мий магаре със сапун, да загубиш и сапуна и труда“ , „Магаре от срам не разбира“ или „Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне“. Да не говорим колко често споменаваме „магарешкия инат“. Дори някога се считало, че не е редно човек да се подстригва през март, когато стрижат магаретата.

Българинът често предпочитал магарето заради това, че е търпеливо, издръжливо, малко яде, много работи, носи големи тежести и не се отказва дори на трудни терени, където други животни не биха се справили. Затова, ако потърсим още „магарешки работи“, ще попаднем не само на вицове, шеги и поговорки. Дори в някои народни приказки магарето е по-мъдро от горделивия кон.

„Реви, Марко, реви, братко, двама да ревеме! Ти — в обора, аз — на двора, да се радва Дечо Пора!“ – възкликва един от колоритните герои на Чудомир, популярен писател на хумористични разкази върху сюжети из живота на обикновените хора. В случая става дума за магаре несправедливо затворено от кмета на селото. Тъй като няма пари да плати глобата, стопанинът излива мъката своята мъка по дългоухия си другар, наричайки го свой брат.

Най-интересната история безспорно е това, че от 2018 г. е обявен Световен ден на магарето. Идеята е на д-р Абдул Разик Какар, от Североизточен Белуджистан – Пакистан. Основният обект на неговите научни изследвания е камилата. За Радио България д-р Разик написа:

„Докато проучвах камилите разбрах, че магарето има важна роля като работно животно, издръжливо при недостиг на вода и храна. Веднага след като завърших докторската си дисертация, започнах проучване за магарето. Написах няколко общи статии, намерих различни видове и общности магарета. На това бедно същество се обръща много малко внимание. Започнах да общувам с хора от цял свят, които имат интерес към тези животни. Така намерих Пета Джоунс, която подкрепи моята кауза за Световен ден на магарето. Тя предложи датата 8 май, тъй като е седмица след деня на труда, а магарето е важен трудещ се, нали!

Когато обявихме Световния ден на магарето, установих, че хората имат много голям интерес. Инициирах страница във Facebook и за кратко време се присъединиха много хора. Интересът към бедното магаре по света се разраства и този факт ме прави много щастлив. Вашата страна е сред най-важните хабитати на магарето и хората все още имат голямо уважение към това важно създание.“

Според д-р Разик, на 8 май е добре да изучаваме историята и природата на магарето и да отдадем почит на тези неуморни труженици. Така че – честит Световен ден на магарето!

Снимки: архив, Pixabay, starazagora.utre.bg