Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мюсюлманите в България празнуват Шекер Байрам

Снимка: Незабравка Кирова

Българите с мюсюлманско вероизповедание празнуват Рамазан Байрам. С празника, който продължава три дни – 13,14 и 15 май, се чества краят на месеца на опрощението Рамазан – време, в което мюсюлманите са постили 30 дни. Рамазан Байрам започва с молитва - Байрам намаз, след което вярващите сядат на богата трапеза.

Бих се радвала да дойдете и да усетите духа на празника – кани ни Фатме Йълдъз от с. Краище, разположено в подножието на Родопите. – Хората си обличат най-хубавите дрехи, отиват в Джамията, след това при роднините, целуват ръка на най-възрастните майка и баща, прегръщат се, поздравяват се и един вид си искат прошка. Събират се около трапезата. Празникът затова е няколко дена, за да можем да уважим първата вечер едните родители, следващата вечер - другите родители, като по-младите  са длъжни да отидат при по-възрастните“.

Рамазан Байрам  е един от най-важните празници в исляма, наред с Курбан Байрам. Тъй като вярващите се гощават със сладкиши и бонбони е известен още като Шекер Байрам. Приготвят се типични за различните райони сладки специалитети, но най-често баклава.

Баклава

„Характерна за нашия Благоевградски край е т.нар. турска халва, даже тя се бърка още на предния ден – Арисе. Според възможностите и вкусовете всеки избира какво да поднесе на масата на празника“ – разказва Фатме Йълдъз пред колегата от БНР-Благоевград Елизабет Александрова.

Основните съставки на турската халва са олио, захар и брашно и ядки по желание - орех, фъстък, стафиди. Относно технологията на приготвяне Фатме Йълдъз обяснява:

„Първо се сгорещява олиото, слага се една по-голяма троха хляб, докато стане кафеникава на цвят - при това положение се вижда дали е достатъчно гореща мазнината. После се добавя постепенно брашното, докато стане тъмно кафяво, след което се добавя вряща вода, за да се разреди сгъстената смес от олиото и брашното. Прибавя се и захарта - колкото повече, толкова по-добре. А накрая се слагат ядките- стафиди, орехи и др..“

Халва
Във въртележката на динамичното ежедневие много хора прибягват до готовите сладости, приготвени в някоя сладкарница, казва жената от Краище. „ В нашия край даже вече може да се купи готова баклава от Турция. Всеки решава какво, но аз си приготвям домашна с готови кори и орехи“, казва Фатме. В селото ѝ живеят основно мюсюлмани, но в община Белица, където се намира то, населението е смесено, а празниците- общи.

„В Белица се празнуват всички празници – потвърждава Фатме Йълдъз. – Когато е Байрам и съседите християни също се поздравяват и черпят с приготвеното за празника. Както и на Великден, който мина наскоро - аз получих много яйца и козунаци от приятели християни. Не мисля, че трябва да има делба според това, какъв си по вероизповедание – първо си човек, и след това изпълняваш религията си, нали? Това не е проблем, напротив - многообразието поражда истинската вяра, истинската същност на човека.“

Интервю: Елизабет Александрова, БНР-Благоевград

Съставил: Елена Каркаланова

Снимки: БГНЕС, Pixabay, личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

100 години от освещаването на патриаршеския храм "Свети Александър Невски"

Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..

публикувано на 23.11.24 в 10:36
Екатерина Титова

Св. Йоан Рилски и Св. Йоан Кронщадски – двама чудотворци "Чрез силата Христова"

На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..

публикувано на 22.11.24 в 11:40

Християнското семейство укрепва връзката с Бога

Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..

публикувано на 21.11.24 в 05:30