Днес в Регионалния исторически музей – София се открива изложбата „Приложно златарско изкуство“. Златарството, наричано още „куюмджийство“, е един от най-престижните занаяти и е сред първите, които се развиват по българските земи още през новокаменната и каменно-медната епоха. У нас е намерено и най-древното обработено злато, датирано отпреди 6500 години. Златарите в миналото са почитани наравно със свещениците, учителите и лекарите в дадена общност, а обучението им продължавало най-малко три години.
Занаятът, който е бил силно застъпен в миналото ни в градовете София, Самоков, Чипровци, Панагюрище, Враца и Видин е представен в експозицията в контекста на систематизирана информация за конкретни произведения, някогашни работилници, както и съвременни майстори.
Посетителите на изложбата ще видят накити и предмети, свързани с бита, религиозния култ и обичаите, изработени от сребърни и други метални сплави, чрез разнообразни техники. Основните експонати са от периода XIX и първата половина на ХХ в.
Освен готовите ювелирни произведения в изложбата са показани и различни инструменти, с които са работели майсторите от едно време като клещи, менгеме, везни и други.
Съвременният облик на занаята е представен интерактивно. Ще може да се видят ръчно направени произведения, създадени чрез възпроизвеждане на стари модели, техники и технологии.
Изложбата е резултат от съвместната работа на Регионалния исторически музей – София и Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при БАН, частния колекционер Антонио Василев и Фондация „Занаяти от тракийските земи”. Използвани са и фотографии от личната колекция на Константин Чакъров.
Експозицията „Приложно златарско изкуство“ може да бъде разгледана до 26 септември.
Най-голямото честване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, извън пределите на България по традиция се провежда в Рим. Всяка година в навечерието на празника във..
Днес православната църква се прекланя пред светиите Константин и Елена, възпяти като равноапостолни, защото подобно на апостолите са положили усилия за разпространение на Христовото учение. Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда..
Репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ - първият исторически трактат за България, предшестващ с близо век знаменитата "История славянобългарска" на отец Паисий, ще бъде представен днес от 11.00 часа в..