„Непознатият фотограф“ Георг Волц

Столичната галерия „Синтезис“ продължава с традицията си да показва стари и слабо познати майстори на фотографията от края на XIX и началото на ХХ век. На 17 юни ще бъде представено първото задълбочено изследване на работата на Георг Волц − „Непознатият фотограф“. Експозицията ще може да бъде разгледана до 11 август, куратори са Надежда Павлова и Биляна Карастоянова. И ако вече се прокрадва въпросът кой е Георг Волц и какво е снимал, кураторите са провокирани именно от това − да дадат тези отговори.

Биляна Карастоянова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Георг Волц е изключително интересна личност, която ние възприемаме като български фотограф и така трябва да бъде, според мен – казва г-жа Карастоянова. − Въпреки че е роден в Лотарингия, днешна Франция, семейството му е живяло в Холандия, Италия, Австрия, самият той е живял в Гърция, женен е за французойка, майка му е италианка, има немски произход − много интересна мултикултурна фамилия. Установява се в България в последните години на XIX век, когато пристига от Франция, за да изготви фотографии и топографски карти за жп линиите, които по онова време се строят в страната ни. Открива свое фотографско ателие в София, което нарича музей на фотографията и започва да се занимава професионално с това изкуство. Прави емблематични снимки, които разчупват представата за фотографията в България по онова време.“

Френският пилот Бюри и фотографът Георг Волц с техния аероплан в Адрианопол (Одрин), 1912 г.

На Георг Волц дължим първите въздушни панорамни снимки на България, направени от аероплан. Той документира построяването на железопътните линии, снима важни за страната ни събития от периода на Третото българско царство − обявяването на Независимостта на България, посещението на Великия княз Владимир Александрович, откриването на паметника на Цар Освободител, строежа на храм-паметника „Св. Александър Невски“, голямото земетресение през 1913 година в Горна Оряховица.

Откриване на паметника на „Цар Освободител“ в присъствието на Великия Княз Владимир Александрович и Великата Княгиня Мария Павловна, София, 30 август 1907 г.

Биляна Карастоянова е човекът, който дигитализира архива на Волц, описва и събира информация за хиляди фотографски плаки и хартиени копия. Нещо, което никой не е направил през последните 100 години.

Биляна Карастоянова
Всичко започва през 2017 година, когато след смъртта на неговата внучка Франсоаз Мари Волц съпругът ѝ се свързва с Биляна с молба да направи книга-албум с фотографиите, които семейството притежава − много интересни снимки от Балканската война, за жалост почти без никакво описание. Информация за Георг Волц също нямало. Личността му била сякаш обвита в мистика.

Българско укрепление, 1912 г.
„Чрез роднини, които помогнаха изключително много, стигнах до друг негов внук − инженер Иван Терзиев, който беше така любезен да ми предостави над 1000 стъклени плаки, съхранявани вече много години, без да бъдат обработени и описани. На мен се падна тази чест да обработя изображенията и да установя, че те съдържат изключително ценен исторически материал, който толкова много години е стоял в сандъци без никой да се интересува от него“ – разказва Биляна.

Липсата на информация и историческа памет за Георг Волц е силно обвързана с политическата ситуация в страната след 1944 г., когато той изпада в забвение, породено от това, че е бил дворцов фотограф след 1905 г., свързан е с Германия и Франция, което било изключително неудобно в този период.

Надежда Павлова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Беше много трудно да изберем какво да покажем в изложбата. От хилядите фотографии, които Биляна е сканирала, почти всяка е изключително интересна. Изложбата е организирана в няколко теми – разказва Надежда Павлова.

Най-широко застъпена е „Балканската война“, по време на която Георг Волц е придружавал цар Фердинанд I, снимал е от различни точки на военните действия и бих казала, че фотографиите дават много обстойна информация на събитията от онзи период. Другата тема е „Стара София“ − между 1900-1910 година. Много се радвам, че Биляна е успяла да датира всички фотографии, които са включени в експозицията, което е изключително трудно. Третата тема е „Царското семейство“ – много интимни фотографии на най-обикновени ежедневни действия като разходка в парка, в ботаническите градини или гората. Очевидно фотографът е бил много приближен до Фердинанд I семейството му и е успял да заснеме много лични моменти, далеч от хорските очи.

Цар Фердинанд, царица Елеонора, княз Борис, княз Кирил, княгиня Евдокия и княгиня Надежда на разходка в парка, 1904-1905 г.

Четвъртата тема, която сме избрали, е „Пейзажи от България“. Трябва да отбележа, че много снимки от всички теми остават извън изложбата и затова Биляна подготви една книга-фотоалбум. Тя ще съдържа още много изображения, които не успяхме да включим“ – разказва Надежда Павлова от галерия „Синтезис“.

Освен снимки, в книгата ще присъстват текстове от д-р Андрей Захариев, който разглежда работата на Георг Волц от историческа гледна точка, и един текст на доц. Георги Лозанов за него като артист, художествен фотограф. „Фотографията прави всичко възможно да съхрани нашата история, а ние нехаем за нейната“ – думи на доц. Лозанов, които определят като че ли битието на Георг Волц.

Експозицията е посветена на Франсоаз Волц (1948-2017), внучката на големия фотограф, радетел за българо-френското приятелство и сътрудничество до последния си ден.