Редовните парламентарни избори през април бяха в разгара на третата ковид вълна в България. Организацията им беше сложна, а активността едва надхвърли 50 % от  имащите право на глас (50.61%). Сега ситуацията в страната ни е различна – под 1.5 % са новозаразените с инфекцията и макар извънредната епидемична ситуация да е в сила до края на юли, мерките са значително по-либерални. Дали новата обстановка ще върне при урните избирателите, които преди не гласуваха заради страха да не се заразят?

„Вярно, в момента ситуацията е доста различна, така че това би могло да повлияе върху избирателната активност, но не съществено – категоричен е доц. Александър Христов от Центъра за анализи и кризисни комуникации.

Това, което ще повлияе основно върху мотивацията на хората да гласуват е случващото се в държавата ни в момента, действията на служебното правителство, противопоставянето между хора, които подкрепят мерките и такива, които не ги подкрепят. Това ще е основният двигател за повишаване на избирателната активност. Може да има спекулации, че в този период хората са на море и пр., но това почти няма да е фактор, тъй като самата политическа обстановка в момента действа мотивиращо или демотивиращо.“

„Много динамични фактори влияят върху общественото мнение“ - потвърждава и социологът Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч". „Отдавна не си спомням кампания, в която събитията се движат на забързан каданс“, каза тя в интервю за БНР. 

Периодични разкрития за начина, по който е упражнявана властта в последните години, оповестеният от САЩ списък с български бизнесмени по закона „Магнитски“, посещението на европейския прокурор Лаура Кьовеши, протестите срещу главния прокурор в страната, проверки за разходвани средства в болниците, информация за злоупотреби, смяна на ръководствата на ключови агенции и ведомства – са все събития, които според анализаторите ще окажат съществено влияние върху политическите нагласи на българите.

„Имаме уникално служебно правителство, хиперактивни министри и донякъде скрит премиер. Това се случва за първи път в новата ни история и е основното, което ще повлияе на хората да гласуват, – обясни доц. Христов. – Моментът, в който политиците в държавата провеждат такъв тип активности, това дава увереност на хората, че промяната по някакъв начин е в техните ръце и те ще го използват.“

Според Христов, последните няколко месеца показаха, че промяната е възможна, но изборните резултати, няма да са много различни:

„Резултатите от изборите на 11 юли ще бъдат като ксерокопие от тези на 4 април, но това все още нищо не означава. Вече имаме заявки от различни страни, че въпреки това съотношение на силите, опит да се състави правителство, и то достатъчно надежден опит, ще бъде направен“, подчерта той.

Как да изглеждат следващия парламент и правителство на България е въпрос, чиито отговор има доста висока поляризация и разделение в обществото, обясни социологът Боряна Димитрова. Изследване на социологическата ѝ агенция показва, че 40 на сто от хората искат да се излъчи политическо правителство с мандат на политическите сили в следващия парламент, като в момента в най-голяма степен се подкрепя формулата: „партиите на протеста + партиите на промяната“. Втората възможност, застъпвана от близо една четвърт от анкетираните, е следващото правителство да бъде близко по вид до служебното правителство. „Формулата на експертен кабинет от една страна е много атрактивна за голяма част от хората, но същевременно има памет и за недотам благоприятни за развитието на България експертни кабинети“, обясни Боряна Димитрова. Проучването показва също, че 35 на сто от хората не могат да заемат позиция, но не изключват и участие на някоя от т.нар. партии на статуквото в следващия кабинет.

„Трябва да кажа, че за съжаление, но това отговаря на политическите реалности, мнозинството от хората вижда следващия парламент с не особено дълъг хоризонт на действие. Дори и това да е така, едно редовно избрано правителство, в рамките на следващия парламент се ползва с много по-висока подкрепа, отколкото гласовете, които се чуха за евентуално продължаване действието на служебното правителство. Търси се стабилност. Търси се формула, при която хората да имат яснота на перспективата, дори да не е в много дълъг хоризонт“, обобщи Боряна Димитрова.

Снимки: БГНЕС, Ани Петрова