„Ще ви разкажа за един от концертите ни в Ню Йорк, в голямата зала на Кенеди Център (John F. Kennedy Center for the Performing Arts). Беше препълнена, имаше правостоящи. В края на концерта тези над 5000 души стояха на крака и тропаха, викаха, аплодираха. Тогава за пръв път се разплаках на сцената. Чувствах се безкрайно горда, че съм българка. Ето и друг случай – трябваше да пеем на подвижни понтони в Женевското езеро, а на брега имаше хиляди зрители. Аплодисментите, цялата красота, фойерверките, незабравимо беше. Паметен е и концертът ни в Ерусалим, на Божи гроб. Няма да е преувеличено, ако кажа, че изнесохме уникален концерт на това свято място. В „Мистерията“ някога бяха певици, чийто стил беше еталон – Янка Рупкина, Надежда Хвойнева, Калинка Вълчева, Павлина Горчева … Няма да изброявам всички. Хората по света се дивяха на гласовете ни, на това, че пеем без микрофон. Ние буквално „издухвахме“ залите със силата на гласовете си. Аплодираха ни, не ни пускаха да си тръгнем от сцената. За успеха на българската народна песен по света заслугата е и на прекрасните ни композитори в областта на обработката и авторската песен във фолклорен стил – Филип Кутев, Кирил Стефанов, Борис Петров (първия диригент, при когото започнах в БНР), Борис Динев, Коста Колев, Христо Тодоров, по-младите – Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов и др. Някога не беше прието певиците да създават песни, но някои го правеха, аз също. Изцяло авторска например е „Майстор Манол“, която записах в БНР, по-късно преработена от Николай Кауфман за „Мистерията“ под името „Вградена невеста“. Както и „Пладнина е, братко“ – жътварска песен, с която спечелих първа награда на Радиоконкурса в Братислава. Има и други.“

„Колко талантливи момичета и момчета има в България, изумена съм. Заедно с няколко певици от „Мистерията“, Даниел Спасов, Милен Иванов, обединени около фондация „Гласове на традицията“, решихме да предадем опита си на по-младите. Имаме 14 момичета с прекрасни гласове, диригент е Милен Иванов, очакваме с нетърпение втория си концерт. В младостта си все нямах време, а и много неща не знаех, но когато си по-възрастен и умъдрял, си даваш сметка за много неща. Аз сега оценявам какво велико щастие е било през целия ми живот да пея българските народни песни. Благодарна съм и се прекланям пред творческия гений на народа ни.“