Пътят за промяна в управлението на България е открит - така журналистът Иван Гарелов коментира резултатите от вота, при които разликата между първата и втората парламентарни сили е изключително малка – под 1 %. Макар и да излязат с минимален аванс напред, за досегашните управляващи от ГЕРБ резултатът е по-скоро равносилен на поражение, нещо което не се е случвало в последните 12 години. Другата загуба е за ДПС – „партията загуби ролята си на балансьор, може би завинаги“- посочи експертът по политически комуникации Весислава Танчева.
„ Моите наблюдения по места са, че огромният отлив на гласове за ДПС не е от чужбина, от Турция или другаде, а е от собствените им редици – анализира тя в интервю за БНР. – Българските турци, които с години партията смяташе, че може да използва и мобилизира по всяко време на избори както си поиска, се отказаха да гласуват за тях. Това можете да го видите в градските секции в Търговище, Разград, Шумен. Другото, което се случи на тези избори е, че за първи път тежестта на купения вот е толкова малка, колкото може би никога не е била от началото на демократичните промени в България. В много голяма степен това се дължи на машинното гласуване, но също така и на невъзможността купеният вот да бъде контролиран, поради което партиите се отказаха да харчат пари за закупуването на гласове. Факт е, че в много голяма част от ромските секции избирателната активност е изумително ниска – там, където преди е била между 40 и 60%, сега е около 10 %."
Според Весислава Танчева обвиняваната в липса на комуникация партия „Има такъв народ“ е заложила не на медийна предизборна кампания, а на такава на терен, с лични срещи с хората - „от керемида на керемида, от село на село“. Изборите през април им показаха, че техният резерв е именно там - провинциалната част от страната, онази България, която се вижда изключително трудно от жълтите павета, и която една не малка част от партиите буквално пренебрегват.
Разкритията за злоупотреби, които служебното правителство направи по отношение управлението на ГЕРБ би предизвикало сериозни загуби в напредналите демокрации.
„Тук в България ефектът беше ограничен – посочи Танчева. – Без съмнение има срив в доверието към ГЕРБ, но според мен той се компенсира от контролиран вот на държавната администрация и послушните към партията фирми, които инструктираха работещите как да гласуват, за да не си загубят препитанието.“
Изборите завършват с фотофиниш, трети вот би ударил сериозно партиите на промяната, прогнозира социологът Кънчо Стойчев. „Съставянето на редовно правителство е неизбежно. Какъв ще бъде неговият хоризонт е друг разговор“, каза той в интервю за БНР.
„Струва ми се, че няма да се мине през излъчване на коалиция, а ще се върви по-скоро къмправителство на малцинството, подкрепено в парламента. Ще имаме изпълнителна власт, която ще бъде под постоянен, много силен парламентарен контрол. Най-важното, което се случи е , че ще имаме възстановена роля на българския парламент. Защото това е мястото, където трябва да има публичен диалог по всички важни теми, а не политиканстване.“
„Фундаментално политическата картината не се променя", смята политологът Христо Панчугов, преподавател в НБУ. Липсата на яснота защо предишния парламент не можа да състави правителство, е причина много избиратели да не намерят мотив да отидат да гласуват на 11 юли, което намира израз в изключително ниската избирателна активност в страната – 38,4% според паралелното броене на „Галъп“ . В тази ситуация някои анализатори обаче не изключват трето завъртане на изборната рулетка.
„Според мен това, което се търси от българското общество в момента е ясна отговорност и ясна политическа визия. Тук не става въпрос за безпринципни договорки, а за това някой да поеме отговорността да начертае пътя от тук нататък и да си отгледа гръбнак, за да може да го извърви. Ако това не се случи сега, българските граждани ще накажат всички, които са участници в тази игра по-тежко, отколкото те си го представят. Т.е.трети възможни избори при тези тенденции, които наблюдаваме в момента, са твърде голям хазарт. Смятам, че българските политици няма да си позволят подобна игра – обстоятелствата ще ги притиснат да направят правителство, колкото и да е трудно това.“
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на журналистката Милена Димитрова. Разказът за десетте личности от различни националности и епохи съживява..
Във вторник , 19 ноември, в ранните сутрешни часове на места в низините, котловините и около водните басейни ще се образува краткотрайна мъгла. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, в София – около минус 2°. През деня ще преобладава..
Близо 300 000 българи от страната и чужбина са участвали във втория Ден на четенето, който се състоя на 15 ноември, предаде БТА, позовавайки се на инициаторите. Празникът е бил отбелязан в 1078 училища, 238 библиотеки и читалища, 438 детски..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..