Преди 60 години се ражда една легенда. Тогава за първи път над билата на Родопите отеква нечувана музика.
Едновременното ручене на 100 каба гайди буквално взривява публиката на Първия национален фолклорен събор-надпяване „Рожен“, а новосформираният оркестър „100 каба гайди“ е обявен за „Чудото на Родопите“.
Годината е 1961-ва. Стоте гайдари от град Смолян, събрани от Апостол Кисьов /1924-2007/ в уникалната формация, завладяват сърцата и въображението на десетки хиляди ценители на българската народна музика не само у нас, но и по света!
Заручат ли 100-те инструмента в един глас, хората настръхват и притаяват дъх, а времето спира. Така е до ден днешен.
Защото гайдата е знаков инструмент в българския фолклор. А неговата разновидност, каба гайдата, е типична за Родопите и представлява звуковата картина на планината, с нейните загладени била и разпръснатите по тях стари каменни села.
Думата „каба“ идва от турски език и означава „дебел“, „плътен“. Именно в тази особеност се крие очарованието на родопската каба гайда. Нейният глас е плътен, дълбок и … благороден.
Вече шест десетилетия 100-те каба гайди от Смолян пеят в един глас, а талантливите инструменталисти редовно обират първите награди на Международни фолклорни фестивали и надсвирвания.
Не случайно съставът е вписан в Националната система „Живи човешки съкровища“, като част от българското нематериално наследство.
В наши дни оркестърът репетира към смолянското читалище „Орфееви гори – 1870“ и е горд притежател на свидетелство за запазена марка и знак от Патентното ни ведомство.
Сред изявените представители на формацията „100 каба гайди“ е и майсторът гайдар Христо Топчиев от смолянския квартал Райково, който се прочу с неговите причудливи изобретения на най-малката и на най-голямата гайда в света.
„100 каба гайди“ си има и „бодра смяна“ в лицето на детския гайдарски оркестър от град Девин, създаден в далечната 1956 г. от Апостол Кисьов, за да популяризира старинната каба гайда.
Снимки: 100kabagaidi.com/
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
Малко познати произведения в изпълнение на изключителни музиканти очаква столичната публика на 6 ноември в зала "България". Ще прозвучат Вариации върху тема на Франк Бридж, оп. 10 – ранна творба на Бенджамин Бритън , посветена на неговия учител по..
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените по инициатива на ООН още през 1999 г. Идеята е правителства,..
Акустичен поп с корени в българския фолклор – това е музиката, с която сме свикнали да свързваме дуета Димитър и Христо. Те са Димитър Атанасов и Христо..