Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Фолклорният фестивал „Белокаменица-2021“ – празник на българския дух и традиции

Снимка: Facebook /@s.Tsarevets

„Белокаменица“ е знаковото наименование на традиционния фолклорен фестивал в село Царевец, разположено в близост до гр. Мездра. Белият камък, добиван в околностите и прочут по цял свят с високото си качество, е основният символ на селището. Затова фестивалът, провеждан тук около 28 август – Голяма Богородица по стар стил, носи това име. Петото му издание, завършило преди дни, събра многолюдна публика и участници. Пъстрите програми на самодейците не рядко преливаха в буйни хорà, на които се залавяха всички. 


Нека припомним, че фестивалът е с конкурсен характер, без такси за участие и ограничения във възрастта. Провежда се в категориите: музикален фолклор, танцов фолклор, обичаи, обреди. За подготовката и провеждането на събитието, както и за тазгодишната награда на местната традиция, разказва г-жа Маргарита Петкова – кмет на селото.

„След едногодишната пауза, която се наложи заради коронавируса, хората бяха зажаднели за културни събития и изяви. Такова поле за изява при нас намериха стотици самодейци. Потокът от състави беше през целия ден – предимно от Северозападна България, от нашата община, но и от други области. Получи се хубав, стойностен празник. Така популяризираме и най-стария занаят в района – добиването на врачанския камък. Тази година се включиха 32 певчески групи, танцови състави, дуети, индивидуални изпълнители. 


Изявите им бяха много качествени и журито беше затруднено с излъчването на отличията. Всички бяха много добри. Бяха присъдени и специални награди. Групата от с. Крапчене показа традиционни крапченски носии, а ръководителката им разказа подробно за характерните облекла, както и за обичая „Газене на чирипник“, който е на Свети Еремия (1 май), когато се правели нови глинени съдове за домакинствата. Отличѐн беше и танцовият състав „Радост“ от Враца, с художествени ръководители Кръстьо Стефанов и Любомир Гешковски. Двамата дълги години се занимават с фолклор и са доказали своите професионални качества. За атмосферата на празника допринесоха и гостите-певци – Венцислав Пенев, който зареди с положителна енергия публиката, и Юри Крумов, поел щафетата накрая за прекрасен завършек на фестивала.“

По-рано тази година самодейки от с. Царевец участваха в конкурса на Националната система „Живи човешки съкровища“, основан от Министерството на културата,  с участие на експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Традиционната дейност, която показаха, е варене на домашен сапун.


„Заслужихме още едно признание, което донесе удовлетворение за труда на трите жени, носителки на умението – продължава г-жа Петкова. – Това е позабравена традиция. Някога във всеки дом се е варил сапун. Във всяка къща отглеждали животни, от чиято мас се е правил сапун. Все още има жени, които могат да предадат това умение на по-младите. На фестивала през 2018 г. показахме как се прави домашен сапун и предизвикахме голям интерес. 


Това ни окуражи да участваме в конкурса на Министерството на културата. Бяхме вписани в Националната листа „Живи човешки съкровища“, получихме удостоверение и диплома. Догодина, в края на март и началото на април, ще направим Фестивал на сапуна. Винаги съм държала да не прекъсваме тънката нишка на традицията между поколенията. Колкото и да се развива светът с новите технологии, връзката с нашето минало не трябва да изчезва, защото същността ни като народ се крие в това. Радвам се, че все повече хора го осъзнават. Оптимист съм, че младото поколение се връща към старите позабравени традиции и българския фолклор, завещани от нашите предци.“  

Снимки: Facebook /@s.Tsarevets, БНР – Видин



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Кукерски събор в Широка лъка прогонва злото и носи здраве и берекет

Кукерският празник "Песпонеделник", който се провежда в Широка лъка първата неделя на март, бележи края на зимата и началото на пролетта. Тогава под звуците на чанове и хлопки се изпълнява обред за прогонване на злото. "И тази година за празника се..

публикувано на 02.03.25 в 07:15
Снимка: Национален етнографски музей - БАН

Червено и бяло – българският пролетен амулет за здраве е обвеян с легенди и поверия

Според народното вярване, червеният цвят притежава силата на слънцето и дарява жизненост на всяко живо същество, докато белият символизира чистотата, невинността и радостта. Появата на усуканите бели и червени конци, известни като мартеници, означава,..

публикувано на 01.03.25 в 04:30

Четири поколения таланти... Или как училището в Котел съхранява българския дух

Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" не е обикновено школо, а истинска фабрика за таланти. Това е първото не само в България, а на Балканите училище за професионално изучаване на фолклор . Намира се в сърцето на красивия..

публикувано на 12.02.25 в 11:05