„Белокаменица“ е знаковото наименование на традиционния фолклорен фестивал в село Царевец, разположено в близост до гр. Мездра. Белият камък, добиван в околностите и прочут по цял свят с високото си качество, е основният символ на селището. Затова фестивалът, провеждан тук около 28 август – Голяма Богородица по стар стил, носи това име. Петото му издание, завършило преди дни, събра многолюдна публика и участници. Пъстрите програми на самодейците не рядко преливаха в буйни хорà, на които се залавяха всички.
Нека припомним, че фестивалът е с конкурсен характер, без такси за участие и ограничения във възрастта. Провежда се в категориите: музикален фолклор, танцов фолклор, обичаи, обреди. За подготовката и провеждането на събитието, както и за тазгодишната награда на местната традиция, разказва г-жа Маргарита Петкова – кмет на селото.
„След едногодишната пауза, която се наложи заради коронавируса, хората бяха зажаднели за културни събития и изяви. Такова поле за изява при нас намериха стотици самодейци. Потокът от състави беше през целия ден – предимно от Северозападна България, от нашата община, но и от други области. Получи се хубав, стойностен празник. Така популяризираме и най-стария занаят в района – добиването на врачанския камък. Тази година се включиха 32 певчески групи, танцови състави, дуети, индивидуални изпълнители.
Изявите им бяха много качествени и журито беше затруднено с излъчването на отличията. Всички бяха много добри. Бяха присъдени и специални награди. Групата от с. Крапчене показа традиционни крапченски носии, а ръководителката им разказа подробно за характерните облекла, както и за обичая „Газене на чирипник“, който е на Свети Еремия (1 май), когато се правели нови глинени съдове за домакинствата. Отличѐн беше и танцовият състав „Радост“ от Враца, с художествени ръководители Кръстьо Стефанов и Любомир Гешковски. Двамата дълги години се занимават с фолклор и са доказали своите професионални качества. За атмосферата на празника допринесоха и гостите-певци – Венцислав Пенев, който зареди с положителна енергия публиката, и Юри Крумов, поел щафетата накрая за прекрасен завършек на фестивала.“
По-рано тази година самодейки от с. Царевец участваха в конкурса на Националната система „Живи човешки съкровища“, основан от Министерството на културата, с участие на експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Традиционната дейност, която показаха, е варене на домашен сапун.
„Заслужихме още едно признание, което донесе удовлетворение за труда на трите жени, носителки на умението – продължава г-жа Петкова. – Това е позабравена традиция. Някога във всеки дом се е варил сапун. Във всяка къща отглеждали животни, от чиято мас се е правил сапун. Все още има жени, които могат да предадат това умение на по-младите. На фестивала през 2018 г. показахме как се прави домашен сапун и предизвикахме голям интерес.
Това ни окуражи да участваме в конкурса на Министерството на културата. Бяхме вписани в Националната листа „Живи човешки съкровища“, получихме удостоверение и диплома. Догодина, в края на март и началото на април, ще направим Фестивал на сапуна. Винаги съм държала да не прекъсваме тънката нишка на традицията между поколенията. Колкото и да се развива светът с новите технологии, връзката с нашето минало не трябва да изчезва, защото същността ни като народ се крие в това. Радвам се, че все повече хора го осъзнават. Оптимист съм, че младото поколение се връща към старите позабравени традиции и българския фолклор, завещани от нашите предци.“
Снимки: Facebook /@s.Tsarevets, БНР – Видин
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..