Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния Иво Илиев от София. Иво е едно от любознателните деца, които посещават лятна школа за ученици от 7 до 12 години към Националния етнографски музей /НЕМ/. Начинаещият етнограф ни казва, че Еньовден е много стар празник, който съществува по българските земи:
"След като се изкъпят в слънчевата вода, хората се въргалят в росната трева, защото смятат, че и тя е лековита като водата" – допълва деветгодишната Емануела от 6-то Основно училище "Граф Николай Игнатиев" в София.
"А в навечерието, понеже има роса по нивите, вещиците взимат своите престилки и ги влачат след себе си по земята. След това отиват при своята нива и там изстискват водата (от престилките). Така те отнемат плодородието от нивите на хората. Затова хората са правили много ритуали за плодородие, каквато е и "молитвата за дъжд"."
За първокласничката Антонина от 18-то училище в София, Еньовден е един от най-специалните дни в годината. Все пак денят е в началото и на най-дългата ваканция за учениците – лятната:
"На Еньовден се чувствам радостна, понеже толкова много неща се случват. Слънцето свети много силно, защото иска да бъде най-ярко на този ден."
Разказът на децата за Еньовден продължава и Мария Боянова – уредник и музеен педагог в Националния етнографски музей /НЕМ/:
"В нощта срещу Еньовден билкари, вещици и жените, стопанки от всеки дом, са отивали да берат билки, защото се е вярвало, че небето тогава се отваря, а звездите слизат на земята, което пък придава магическите сили на билките. Еньовският венец се вие от най-възрастната жена в къщата. Ритуалът изисква през него да се провират децата, момите и младите невести. Венецът включва различни билки, но най-вече еньовче. След празника венецът се запазва през цялата година, закачва се над вратата и там се изсушава. През годината се къса от него, за да се лекуват всички болести. Особено родилките, в рамките на 40 дни след раждането, за да могат по-бързо да преодолеят изпитанието, през което са преминали."
Днес празник имат хората, които носят имената Енчо, Яна, Яни, Янко, Еница, Яница.
Вижте още:
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..