Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Днес Дядо Еньо си облича ямурлука и тръгва за сняг

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Празнично с децата от лятната школа към Националния етнографски музей /НЕМ/

Снимка: БГНЕС (архив)

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния Иво Илиев от София. Иво е едно от любознателните деца, които посещават лятна школа за ученици от 7 до 12 години към Националния етнографски музей /НЕМ/. Начинаещият етнограф ни казва, че Еньовден е много стар празник, който съществува по българските земи:

"Сутринта слънцето се къпе в реките и изворите, а хората след това влизат в тази вода, защото смятат, че тя е лековита. Представям си как слънцето слиза долу и влиза във водата, а след това излиза и се изтръсква, а като се изтръска, се появява и росата на Еньовден, която също се смята, че е лековита. Тогава и билките са най-лековити, смята се, че това е най-лековитият ден в годината. Също и звездите слизат от небето и дават повече сила на билките. Тогава хората излизат и берат билки" – разказва ни осемгодишният Иво.


"След като се изкъпят в слънчевата вода, хората се въргалят в росната трева, защото смятат, че и тя е лековита като водата" – допълва деветгодишната Емануела от 6-то Основно училище "Граф Николай Игнатиев" в София.

Емануела и Антонина

"А в навечерието, понеже има роса по нивите, вещиците взимат своите престилки и ги влачат след себе си по земята. След това отиват при своята нива и там изстискват водата (от престилките). Така те отнемат плодородието от нивите на хората. Затова хората са правили много ритуали за плодородие, каквато е и "молитвата за дъжд"."

За първокласничката Антонина от 18-то училище в София, Еньовден е един от най-специалните дни в годината. Все пак денят е в началото и на най-дългата ваканция за учениците – лятната:

"На Еньовден се чувствам радостна, понеже толкова много неща се случват. Слънцето свети много силно, защото иска да бъде най-ярко на този ден."

Мария Боянова (вдясно)

Разказът на децата за Еньовден продължава и Мария Боянова – уредник и музеен педагог в Националния етнографски музей /НЕМ/:

"Опитваме да научим децата по какъв начин традицията тръгва от древността и след това се променя във времето и как достига до нас под формата, в която днес я познаваме. Но така или иначе, Еньовден е един много древен празник, свързан със слънчевия култ, с почитта към слънцето. И понеже той е в периода на лятното слънцестоене, това е денят, в който слънцето най-продължително свети на небето, затова хората са казвали, че от този ден слънцето тръгва към зимата. Това е далечното начало на зимата и са казвали още, че на този ден Дядо Еньо си облича ямурлука и тръгва за сняг. Росата на този ден също се е смятала за лековита, затова хората са се търкаляли в ливадите за здраве" – обяснява Мария Боянова и продължава разказа си за вярванията, свързани с този юнски ден:

"В нощта срещу Еньовден билкари, вещици и жените, стопанки от всеки дом, са отивали да берат билки, защото се е вярвало, че небето тогава се отваря, а звездите слизат на земята, което пък придава магическите сили на билките. Еньовският венец се вие от най-възрастната жена в къщата. Ритуалът изисква през него да се провират децата, момите и младите невести. Венецът включва различни билки, но най-вече еньовче. След празника венецът се запазва през цялата година, закачва се над вратата и там се изсушава. През годината се къса от него, за да се лекуват всички болести. Особено родилките, в рамките на 40 дни след раждането, за да могат по-бързо да преодолеят изпитанието, през което са преминали."

Днес празник имат хората, които носят имената Енчо, Яна, Яни, Янко, Еница, Яница.

Вижте още:


Снимки: БГНЕС (архив)

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50