Има творци, за които не се говори много – и те не обичат да говорят за себе си. Предпочитат сътворените от мислите и ръцете им творби да говорят за тях. Мълчанието им понякога „извисява” глас в „Лирата на Орфей“ в гр. Девин, идеята им за мощ намира изражение в четириметрова статуя на воин-конник в центъра на Ловеч, мъдростта им се откроява в паметника на Екзарх Йосиф в същия град, намираме го като отдава почит на „Паметника на гвардейците” в София, а любовта му се отразява във водите на Черно море с прекрасната му творба „Морската нимфа” край Бургас.

Сейфетин Шекеров-Сефо е един от тези творци, вглъбени повече в работата си, отколкото в суетата на рекламата. Изброените горе творби са само малка част от неговите паметници и скулптури. Тази година Сефо отбеляза 50-годишен юбилей с изложби в галерия „Минерва“ в София и галерия „Артистика“ в Пловдив.

Роденият на 29 август 1971 г. в Сливен скулптор завършва Средно специално училище за приложни изкуства там, а след това и Националната художествена академия за изящни изкуства в София. Посещава ателието на Вежди Рашидов, с когото работят съвместно, а през 1998 г. се дипломира при проф. Емил Попов.

Намираме Сейфетин-Сефо в работното му пространство в столичния квартал Бояна. Гаражите на дома му са превърнати в голямо ателие с профилирани зали с леярна, фурна, място за дялане, коване, конструиране, макетиране и всичко необходимо за създаването на една творба. На учудването ми за сложния процес на работа, Сефо признава, че „обича трудните неща”.

„Аз никога не съм търсил лесното и никога не ме е плашило трудното. Работлив съм. Не мога да стоя и да гледам звездите. Три дни да почивам, на втория аз вече почвам да творя нещо. Още като бях студент колегите ми казваха: “Защо точно скулптура, знаеш ли колко е трудно. Защо не се насочиш към нещо друго”. Но аз си харесвам професията, овладях доста техники още в студентството, от всеки съм научил по нещо. В момента съм затворил кръга и си правя всичко – от глината до камъка целия процес осъществявам сам в галерията.“

Сега през ателието на Сефо минават много младежи. Скулпторът е доволен, че част от тях вече са поели своя самостоятелен творчески път и са се утвърдили като имена.

„Много млади напуснаха страната” – в това кратко изречение прозира и мъката на Сейфетин. За себе си признава:

„Останах, защото бях пълен оптимист за България и за развитието на един младеж в страната. Наистина е много трудно, но реших да остана в родината си.”

Пластичната изразителност на автора ни пренася в един твърде емоционален и прекрасен свят. При Сейфетин конете са великолепни същества, биковете са изпълнени със сила и ярост. Риби, ритони, митология – това са едни от най-любимите му теми:

„Обичам всичко да правя. Но се увличам най- вече от животинския свят – бикове, коне... Митологията също много ме привлича. От десетина години правя и риби, които ми доставят огромно удоволствие.Те са много интересни и аз се опитвам да ги правя още по разнообразни и неестествени. Но после като гледам National Geographic виждам, че има още по-неестествени.”

Скулпторът има близо 40 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Автор е на много монументални скулптури. Негово дело са бюст-паметниците на Христо Ботев в гимназията в град Девин и на видния юрист Живко Сталев в Софийския районен съд.

Сефо е създател и на пластиката „Вечният огън“, посветена на майските събития от 1989 година, част от т.нар. възродителен процес (насилствената смяна на имената на турците в страната 1984-85 год.- бел. авт.) в Община Каолиново. Той е автор на много пластики, връчвани като награди – за „Инвеститор на годината“, за националната награда „Константин Константинов“, наградите за фестивала „Надмощие на духа“, организиран от фондация „ Старт“ за деца с увреждания, наградите „Кирил и Методий“, връчвани от Министерството на образованието на училища, навършили 100 и повече години. Творби на Сефо притежават колекционери и фирми от Германия, Англия, Франция, Япония, Южна Корея, САЩ, Турция, България и др.

Как пандемията се отрази на проектите на твореца?

„Доста отрицателно се отрази – казва Сейфетин Шекеров. – Аз си работя, но реализацията става трудно при тези затворени галерии. Обществото е под някакъв стрес, защото има ограничения. Всеки се пази и ние се пазим. Пожелавам на всички да са живи и здрави, да се обичат и така ще успеем заедно!”