Липсата на диалог с другите две важни институции в държавата - Народното събрание и Министерския съвет, е попречило да бъдат осъществени голяма част от идеите на президента и вицепрезидента по отношение на политиките към българите зад граница. Това стана ясно от интервюто, което вицепрезидентът Илияна Йотова даде специално за "Радио България", броени дни след като тя и Румен Радев получиха доверието на българските граждани да продължат работа и във втори мандат.
Разговорът се състоя в седмицата, в която България беше разтърсена от два трагични инцидента, отнели живота на 9 българи в дом за възрастни хора и на 45 граждани на Северна Македония, загинали в катастрофа на автомагистрала „Струма“. „Емоциите са още твърде силни“ – посочи в началото на интервюто Илияна Йотова, изказвайки съболезнования на близките и роднините на жертвите:
„Този път истината трябва да излезе с всички детайли, колкото и да е жестока тя. И да видим кой не си е свършил работата. След истината трябва да се вземат и съответните мерки, за да не стават подобни трагедии в страната ни. Но аз бих направила и крачка напред. Нека този път разберем кои са виновните, а не да се размива вината през цялото общество. И, действително, да има и наказания.“
Равносметката на изминалите пет години на поста вицепрезидент на България
„Да, ние нямаме законодателна инициатива в правомощията си, но през цялото време давахме идеи как да се подобри един или друг закон, – напомни Йотова. – Като започнем от Закона за българското гражданство, през Закона за българите зад граница и Закона за пребиваването на чужденците в страната, който създава много проблеми, особено за младите хора, които идват да следват тук. След дълго настояване от наша страна, бяха направени някои частични промени, но това в никакъв случай не е онова сериозно и задълбочено законодателство, което ни е нужно. Много се надявам, че след някоя и друга седмица ще има стабилен кабинет, правителство от просветени хора, които да могат да правят закони, така че те да са работещи. И заедно с тях да направим сериозните политики.
Близо 2 милиона, по неофициални данни, са българските граждани извън пределите на страната ни. Те участваха изключително активно в проведените през годината избори за Народно събрание и президент, заявявайки надеждата да видят реални промени в родината ни – спазване на правила, работеща съдебна система, качествено здравеопазване, намаляване на корупцията сред държавните служители, добро пенсионно осигуряване за родителите им в България."
Много неща предстоят – посочва Илияна Йотова, която отговаря за политиките на президентската институция спрямо българите в чужбина: "Позитивната част на отминалите избори е, че българите зад граница показаха много сериозна активност. И това е сигурен белег колко много държат на България. И най-важното – българите зад граница виждат светъл лъч за промени тук. Трябва да направим всичко възможно като страна да не ги разочароваме този път.“
Един от приоритетите, записани на първа страница в новите задачи на вицепрезидента, е да осъществи контакт с Мрежата на изборните доброволци по света и да спомогне за регламентиране на нейния статут. Това според Илияна Йотова това трябва да стане чрез „промени в Закона за българите зад граница, но и в хоризонталното законодателство и в избирателния кодекс, за да бъде изпипано както трябва, да прекратим веднъж завинаги проблемите, които те имат, но и да предотвратим евентуални злоупотреби“.
Друг приоритет за следващия мандат е темата за българския език зад граница. Една от най-сериозните задачи в това отношение е връщането на матуритетния статут на българския език във Франция. „Това не е нарочно решение на френската държава, а вероятна техническа грешка. „И никой в нашите министерства не е забелязал това, за да подаде сигнал навреме и да се върне текстът. Сега това е много по-трудно, но така или иначе ще трябва да работим в тази посока“ – каза Йотова и допълни:
„Българският език, за съжаление, през годините е загубил своето място в много европейски държави. Ние имахме години, в които българистиката беше специалност във водещи европейски университети. Заради собственото ни нихилистично безхаберие като страна и като хора, сме загубили тези позиции – казва Илияна Йотова и посочва фрапиращ пример: – В университета в Будапеща няма лекторат по български език, за сметка на това пък има лекторат по македонски език, каквото и да означава това. Можете да поставите тази тема в контекста на всичко онова, което става в отношенията ни с Република Северна Македония. Ние сме имали позиции, които сме загубили и няма да бъде лек и кратък пътят на тяхното възстановяване. Но трябва да го направим.“
Като успех на работата си, заедно с предишното правителство, Йотова отчете създадената възможност децата, завършили български училища зад граница, да кандидатстват с оценките си директно в нашите висши учебни заведения. „Това се прави с благородната цел тези деца да се върнат да учат в България и, дай Боже, да остават тук и да запазват езика. Трябва да се усъвършенства още повече тази система. И на следващо място – това, което за мен е изключително важно – как да направим така, че и чужди граждани да изучават български език. Това е най-голямото предизвикателство, което е въпрос на държавна политика.“
Във външнополитически план изключително важни са контактите с властите в Молдова, за да се съхрани целостта на Тараклийския район, където живее концентрирана българска общност. Административно разделение би довело до загуба на възможности за изучаване на българския език като майчин, поясни вицепрезидентът Йотова.
„Аз изразявам тревога пред вас, че нито новият президент на Молдова, нито министър-председателят са посетили Тараклийската област. Бихме ги подсетили, буквално, с едно писмо, а защо не и да отидем заедно и отново да се поставят българските позиции. Молдова е суверенна държава, не можем да се бъркаме пряко, но можем да кажем какво е нашето мнение. До този момент във всички нива на молдовските власти ние сме срещали разбиране, много се надявам, че това ще продължи и занапред.“
Що се отнася до Тараклийския университет – „Бавно румънският език настъпва в този университет, вече има няколко специалности на румънски език, българският остава назад. Огромната цел е единственото висше българско учебно заведение зад граница да бъде запазено“, категорична е Йотова. Тя обеща, че няма да пожали усилия в тази посока.
В интервюто си за Радио България Илияна Йотова даде отговор и на редица въпроси, поставени и чрез фейсбук страницата ни "Радио България за българите по света" от български граждани, живеещи в различни точки на земното кълбо.
Снимките са предоставени от екипа на вицепрезидента
В Музея на еврейския народ (Museum of the Jewish People) в Тел Авив, Израел днес отбелязват 130-годишнината от рождението на Димитър Пешев, праведник на народите от света, заместник-председател на 25-ото Народно събрание на България, съобщават от..
Беседа на тема “Защо и как децата да учат български в чужбина?” и среща с училищния ръководител Камелия Конакчиева-Трибулен организира на 23 ноември т.г. българското училище “Кирил и Методий” в Париж. На нея са поканени всички родители, чиито деца имат..
В посолството на България в Стокхолм бяха представени публикуваните в Швеция мемоари на шведската журналистка Ребека Хибинет, живяла в България през 70-те години на ХХ век, съобщиха от дипломатическата ни мисия. В общо трите части на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..