В християнския свят Рождество Христово се възприема като празник на надеждата, която се ражда, за да изпълни сърцата на вярващите с радост. Тогава ежедневната суета отстъпва пред семейния празник и най-близките до сърцето хора.
В българската православна традиция навечерието срещу Рождеството – Бъдни вечер, се отбелязва на постна трапеза, в тесен семеен кръг. Притихнали всички очакват Създателят на света да се роди чрез Младенеца, призван да направи света по-добър с любовта си. Това е любовта, която ще промени дори сърцето на разбойника, познал Бога в очите на Спасителя.
В своята същност празникът е посветен на децата, които възприемат света с чисти сърца и вяра в чудесата. Именно те истински се радват на празника и се включват активно в приготовленията и украсата на дома. От подреждането на играчките по елхата, замесването на питката с наричанията и отправянето на желанията, пред догарящия бъдник в огнището – всичко символизира привличането на божествената закрила.
А ако разгледаме внимателно отделните елементи на украсата ще открием, че венецът на вратата напомня Христовата корона от тръни, а елхата – райското дърво на познанието. Играчките са ябълките, с които Ева съблазнява Адам. Звездата на върха на дървото пресъздава витлеемската комета, която посочила пътя на тримата влъхви към Младенеца. Запалената свещ е пламъкът на любовта и светлината в сърцето на Иисус Христос, който извежда вярващите християни от тъмнината.
Още за символиката на светлия празник можете да научите от публикацията „Символите на Рождество Христово“, от колекцията на Радио България:
Съставил: Дарина Григорова
Снимки: БГНЕС
Законопроект за трансформиране на Комисията за досиетата в Институт за национална памет ще внесе коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България". Това съобщи пред БНР депутатът Ивайло Мирчев от парламентарната група. Инициативата е..
Археологически разкопки в квартал Калето на крайдунавския град Лом разкриха останки от римски отбранителни съоръжения, датирани от I век след Христа. Разкопките, ръководени от гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей..
На 26 януари Православната църква чества преподобний Ксенофонт и семейството му и свети Амон. Преподобни Ксенофонт е знатен патриций от Константинопол и заедно със съпругата си Мария изпратил синовете си Йоан и Аркадий да се учат в Бейрут,..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от..
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в..
На 30 януари Православната църква чества светите Три светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, както и свети свещеномъченик..