България не е сред първите държави, за които ще си помисли почитател на една от най-прочутите пенливи алкохолни напитки – бирата. Най-ранните свидетелства за нейната консумация са от преди повече от 7000 години. Първо в Иран, а по-късно в Египет и Месопотамия. Поради простата причина, че почти всеки продукт съдържащ въглехидрати може да ферментира, напитки наподобяващи бирата са били познати на много култури и общества по света. Страстта към пивоварството и развитието му, като част от икономиката на различните европейски страни, започва по различно време и с различа интензивност. На фона на хилядолетната история на бирата в Белгия, вековните пивоварни традиции на страни като Германия, Холандия и Чехия, свидетелствата за промишленото производство на бира в България са от доста по-късен период.

Малко преди или около Освобождението на страната от турско робство, у нас е открита първата фабрика, в която работи чешки майстор пивовар. Тя се намирала в Русе и носела името на Света Петка. През 1882 година, пивоварната се слива с новопостроеното от австрийския предприемач Йохан Хаберман едноименно предприятие.

Първите опити за домашно пивоварство пък са още по време на робството, като един от пионерите в тази дейност бил унгарският революционер Лайош Кошут.

Макар и силно ограничена заради по-трудния достъп до някои от суровините, традицията на домашното пивоварство се запазва, а от началото на 21 век и особено в последните 15 години преживява своя разцвет. Немалко от започналите като на шега опити да се свари бира за лична консумация карат нейни почитатели да основат свои собствени малки, а и не толкова малки пивоварни. В момента (до края на 2021 г.) регистрираните у нас производители на бира са 37. Три от тях са големи компании, 8 средни и 26 – микропредприятия. Все по-голямото търсене на различни от стандартния лагер-стил кара и хегемоните на бирения пазар у нас, макар и бавно, да предлагат стилове като ейл /Аle/, пейл ейл /PaleAle/, IPA /IndianPaleAle/, стаут /Stout/, портър /Porter/ и други.

Навлизането на тези стилове до голяма степен се дължи на малките крафт-пивоварни, които бързо откриха какво извън технологията ще ги отличи от наложилите се на пазара марки. Появата им провокира магазини и заведения да предлагат богат избор от хмелени изкушения за дома и за консумация на място. Някои от тези места се превърнаха в уютни пространства за сбирки на любителите на пенливата напитка, част от които дори създадоха свое „Общество на колекционерите на бирени артикули в България“.

Негови членове са хора, за които да пийнат една бира е не просто повод да се срещнат, но и да научат нещо ново за любимата напитка. За това свидетелстват някои от притежаваните безценни колекции от етикети, подложки, чаши, рекламни сувенири и други. Един от колекционерите е учителят Огнян Аспарухов, в чиято сбирка откриваме подложки от цял свят:

„Не мога да кажа коя беше първата подложка, която си запазих.  Спомням си, че беше през 2007-8 година. Тъй като в чужбина слагането на подложки и рекламни материали в заведенията е нещо нормално, също както това да си ги отнесеш у дома, аз започнах да си ги прибирам. Ако днес реша да извадя някоя от колекцията си, веднага ще се сетя откъде съм я взел“ – разказва Аспарухов в интервю за БНР.

Най-трудно набавените за колекцията подложки са българските. Причината – виното и ракията са на по-голяма почит в годините, когато пивоварството у нас все още прохожда.

Любопитна сбирка притежава и друг член на това нетрадиционно общество – Любомир Ангелов, чиято страст са етикетите на бирите, произвеждани у нас. Досега е събрал над 3500:

„При мен всичко започна случайно от 1994 година – спомня си Ангелов. – Бях оставил няколко бутилки в леген, етикетите им паднаха и реших, че ще започна да ги колекционирам. За мен основното, което търся в един етикет, е дизайнът, който прави етикета различен. Мечтаният етикет е този, чието откриване е свързано със скъп спомен.“ 

Съставил: Йоан Колев

Снимки: Facebook/ Общество на колекционерите на бирени артикули в България