Призванието на свещенослужителите е да служат едновременно на Бога и на вярващите. А от това дали успяват да изпълнят тази своя мисия зависи и изграждането на църковната общност около храма, в който изпълняват тези свои функции. В съвременния свят, когато вярата и упованието в Бога е изтласкано на заден план, тази свещеническа мисия изглежда все по-трудна. И „когато човек започне да общува в енорията, в която се черкува с хората около себе си, започва да чува много интересни неща, свързани с вярата. Започва да си задава въпроса – защо някой става вярващ, а друг свещеник“ – така започва всичко и за Димитър Митев, по пътя на написването на книгата „Как станах свещеник“, включваща 33 лични истории на действащи православни свещеници „за пътя им до и в свещенството“.
И преди да направите заключение за самата книга ще ви кажем, че тя е много повече от въпроса-провокация, заключен в заглавието ѝ.
„В тези истории хората ще намерят отговора не на един и два житейски въпроса и „Как станах свещеник“ е най-малкият от всички. Защото свещениците са хора като нас, но в същото време се срещат със страшно много човешки съдби, които напътстват. Те могат да ни дадат една мъдрост, която и по човешки и по божествен път, е отвъд е тази, която ние можем сами да придобием.“ – споделя Митев.
За себе си авторът разказва, че е израснал в атеистичните години на комунистическата власт в България, когато духовниците и църквите са били обект не само на хули и подигравки, но и на организирано преследване. Религията е била враг, който отсъства както от образованието и науката, така и от ежедневието на човека. Постепенно това отношение и разбиране за вярата се променя в последните три десетилетия и голяма заслуга и отговорност за това имат свещениците, които често пъти забравяме, че са хора като нас самите. И пътят на книгата минава през любопитството на всеки християнин да се запознае с личната история на някой свещеник.
„Присъствах на разговор с един от свещениците след службата, в която той разказваше някаква част от своята история как е станал свещеник. Как преди това е бил атеист и активно проповядващ, че няма нищо извън света, което човек да може да го познава, като не го вижда и в крайна сметка става свещеник по ред причини в живота му. Това много ме впечатли, защото разкриваше свещеника в една нова светлина, като всеки един от нас. На всеки един от нас може да се случи да бъде призован да стане свещеник. Второто нещо беше, че събитията, които формират пътя на даден човек през вярата са строго индивидуални, но имат един общ белег – винаги са свързани с онзи, който е Подателят на живота, онзи, който е Създател на всичко видимо и невидимо.“
От тази първа история, зародила любопитството на Димитър, започва пътят към други истории с техните сходни и различни нюанси до достигане на вярата. Постепенно започнал да събира контакти и истории с едно единствено условие те да са на действащи православни свещеници.
„Контактувах със свещеници не само от България, свързах се с йерей в Румъния, свещеник в Русия, с такива в Америка и с всяка следваща история натрупвах увереността, че това, което правя, определено има смисъл и е нужно да се прави, защото не е правено.“ – разказва Димитър Митев.
Среща се с героите си лично или чрез интернет с мисълта да разкаже за пътя им отвъд сухата фактология на събитията, да даде личната история на вярата, която ще докосне голям брой читатели.
„Как станах свещеник“ става готова за три години и половина, а публикуването ѝ, в края на 2021 година, е с благословението на Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит. Димитър Митев продължава да търси и записва още спомени и вече работи върху втори том на сборника и се надява книгата да направи свещеника и свещеничеството по-близки, по-разбираеми за нецърковния човек, а защо не и да вдъхнови някого сам да поеме по същия този благодатен път на служение на Истината и Любовта, т.е. на Бога.
По интервю на програма „Христо Ботев”: Весела Кръстева
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос..