В момента сме в период на глобална трансформация на икономиките в цял свят, появяват се нови бизнеси, а други се променят и това се отразява и у нас, казват финансовите експерти. Те съветват хората да продължават да правят спестявания, но да не влагат парите си в банки, тъй като депозитите ще им носят само разходи на и без това обезценяващите се разплащателни средства (заради инфлацията). 

Факт е, че българинът отдалече усети задаващото се повишение на цените и побърза да ги инвестира най-вече чрез покупка на недвижими имоти в големите градове. Миналата година най-търсени са били заемите с цел покупка на жилище. Въпреки че повечето банки не предлагат лихви, а само такси по паричните депозити, „в момента българите държим над 62 млрд. лева в банките“ – казва кредитният консултант Тихомир Тошев. В началото на годината банките изненадаха потребителите с новина за нарастващи цени на услугите. 

„Всички услуги на гише от банков офис ще стават все по-скъпи. Защото инфлацията расте бързо, а хората от банковите офиси също искат да имат високи доходи, растат разходите, наемите – обяснява Тошев в интервю за програма „Хоризонт“ на БНР. – За банките това, да съхраняват парите ни е разход и въпреки ниските лихви по депозитите и увеличеното търсене на кредити в последно време, само 28 млрд. са дадени като кредити, останалите в банките пари им тежат. Но дори за свръх наличности банките въведоха такси – ако вие сте спестили доста пари, над 400 хил. лева, тогава дължите немалка такса. За съжаление обаче масовият българин не може да спестява и да заделя пари.“

„Навремето спестявахме, а после инфлацията ни стопи всичко“ – спомнят си хора, в анкета на БНР-Видин, времето когато българите държаха в банки всичките си спестявания, а инфлация и банкови фалити ги „изядоха“.

„Бяхме събрали пари за телевизор и инфлацията тогава ни попари. Иначе бели  пари за черни дни човек трябва да има, но зависи как държавата ще му ги вземе. Ние нямаме толкова пари сега, че да заделяме, така че проблемът за спестяване на пари вече не стои“ – казва жена от Видин.

Освен горчивия спомен от миналото, растящата сега с бързи темпове инфлация постави под въпрос спестовните нагласи на българите. Анализаторите на ценовите движения отчетоха, че у нас през последните месеци на миналата годината се наблюдава инфлация с  изпреварващи темпове, която е задминала тази при същите стоки и услуги, наблюдавани в страните от Западна Европа.

Увеличението на цените в България е както на горивата и енергоносителите, така и на стоки от първа необходимост. Основни фактори за това са драстичният скок в стойностите на петрола и цената на електроенергията за бизнеса.Това се отрази в крайните цени на стоките и услугите. Например поскъпването на хляба и зърнените храни през 2021г. е с 12.1%, на мляко и млечни продукти с 8.1%; на животински и растителни масла повишението е  22.7%. Като добавим и завишените потребителски цени на ел. енергията, парното, твърдите горива и др., се оказва, че 80% от хората у нас са стопили спестяванията си и нямат възможност да заделят пари за извънредни разходи. А прогнозите са, че макар и с по-бавни темпове, инфлацията ще остане висока в дългосрочен план. Очакванията за 2022 година са тя да се достигне до 3-4% на годишна база.

Съставил: Гергана Манчева (по интервюта на БНР-„Хоризонт“ и БНР-Видин)