„Българите (в чужбина) са едновременно толкова близо и толкова далече – с езика си, с празниците и делниците, с тревогите, радостите и надеждите за по-доброто бъдеще“ – пише в предговор към третия том от поредицата „Българите в чужбина. Толкова близо, толкова далече“ Снежана Йовева-Димитрова, съставител, инициатор и автор в първите две книги.
Въпреки че от години работи с българските общности зад граница, а днес е и директор на Държавния културен институт към МВнР, тя признава, че когато през 2016 г. е излязла първата част на сборника не е очаквала, че той ще предизвика толкова голям интерес. При различните представяния зад граница през годините, много ясно се е видял емоционалният заряд, който текстовете са дали на българите, напуснали родината си, но останали близо до нея в сърцата и мислите си.
Третия том Снежана Йовева-Димитрова подготвя заедно с проф. д-р Ана Кочева, езиковед в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език към БАН. Изданието е разделено на две части. В първата са публикувани художествени текстове, а във втората – научни разработки на специалисти от Института по етнология и фолклористика към БАН.
„Този трети том е различен с това, че в него има много по-лични и емоционални текстове. Много есеистични, литературно написани разкази, различни от научно-изследователските разработки, които представихме до момента. Много се радвам, че дадохме и този фокус в рамките на изследването на българите в чужбина и смятам, че това е неговият голям плюс“ – посочи пред Радио България съставителката на сборника.
Третата част на „Толкова близо, толкова далече“ излезе от печат в средата на 2021 г., но поради пандемичната обстановка преди броени дни се състоя първото й представяне извън пределите на България – в Берлин, по покана на Българския културен институт (БКИ) в германската столица. Сред участниците беше и доц. д-р Илияна Гаравалова, която има принос към книгата с научна разработка, посветена на българската общност в Средна Жупа, Република Косово.
Пред Радио България доц. Гаравалова сподели, че противоепидемичните мерки не са попречили на огромния интерес към събитието, в което са се включили и много местни жители, които по един или друг начин се чувстват свързани с България.
„Интересно в третия том е, че за първи път на фокус излизат българите в Москва – нещо, което до момента не е правено – посочва доц. Гаравалова. – Освен това има един много интересен текст на директора на БКИ в Берлин Борислав Петранов, който разказва за културната и артистична общност във Виена и Берлин. Една млада дама Джули Лефе, която дълго време живее в чужбина, но избира да се върне в България, показва по много откровен начин как може да се промени гледната точка към родната страна, когато я напуснеш за известно време. Всеки текст показва уникалната лична перспектива на автора, проблемите, които той самият е счел за най-важни за споделяне. Нещата, които вълнуват конкретната общност в конкретната ситуация. Това се показва и в текстовете, които говорят за българските общности в условията на пандемия и начина, по който тя се отразява начина им на живот, проблеми и ежедневие. Разкрива проблемите на личността в изолация, която те кара да се обърнеш към себе си и да преосмислиш живота си.“
Изключително любопитен е и научният труд на доц. Гаравалова, който ни отвежда при „нашенците“ в областта Средска Жупа в Косово.
„Областта Средска Жупа и българското малцинство там и в момента остават някак встрани, малко познати. Може би причината за това е, че говорим за една много стара диаспора – предполага се, че българското малцинство там се е преселило някъде през XII век, по време на преследването на богомилите в България. Понастоящем тя е съставена изцяло от българи мохамедани, които имат много ясен спомен какво е тяхното потекло и къде са техните корени. Става въпрос за една изключително затворена общност, разположена високо в Шар планина и именно защото е много изолирана тя е съхранила своята идентичност с един прекрасен български език, който съчетава в себе си както много архаични черти, така съвременни елементи на езика. Хората в областта ревностно пазят своята българска идентичност и се гордеят с нея.“
Местното дружество на българите-мохамедани организира всяка година кандидат-студентски курсове за децата от региона на Средска Жупа, като им помага да овладеят книжовния български език. И в момента в българските университети съществува една много голяма група студенти, които са с произход именно от тази област в Косово, посочи проф. Гаравалова. След представянето на третия сборник „Толкова близо, толкова далече“ и различните проекти, които развива Институтът за български език към БАН наблюденията на доц. Илияна Гаравалова са оптимистични:
„Смятам, че през последните години отново си възвръщаме стремежа към това да бъдем осведомени, да бъдем образовани, т.е. престижът на образования човек като че ли се възражда. Нещо, което беше позабравено в условията на преход.“
Новото издание от поредицата отново е публикувано благодарение на Агенцията за българите в чужбина и е онлайн на сайта на електронното списание „Онгъл“, като първите две книги са в превод и на английски език.
Снимки: spisanie.ongal.net, fund13veka.bg, БГНЕС
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната ни пред света, започна един нетрадиционен обществен форум, който демонстрира постиженията на една..
По информация на Генералното консулство на България във Валенсия към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани , съобщиха за БНР от пресцентъра на МВнР. Не са постъпвали и сигнали от бедстващи наши сънародници...
"Българите украсяваме света", казва ни Емилия Юкер, която от десетилетия живее в Германия. Пъстротата на културните ни традиции, литературата, фолклора е..