„Българите в Сърбия бавно, но сигурно се освобождават от страха от миналото“– твърди Дарко Аначков, председател на Българо-сръбския център във Враня. В интервю за местния вестник „Данас“ той припомня, че правата на националните малцинства в Сърбия са гарантирани от Конституцията и Закона за защита на правата и свободите на националните малцинства, но „като всеки закон, Законът за защита правата и свободите на националните малцинства се прилага избирателно“.
По времето на Слободан Милошевич българите не са можели да си намерят работа. Някои са били принудени да добавят окончание „-ич“ към фамилиите си с надеждата, че ще получат работа, разказва Аначков. Той споделя, че според последното преброяване българите в града са 700, но се смята, че реалният им брой е между 3000 и 4000.
Основният мотив, според него, за откриването на центъра във Враняе нуждата „хората да се освободят от стигмата“. И въпреки че в социалните мрежи може да се срещнат коментари за българите, които са свързани с езика на омразата, „хората бавно, но сигурно се освобождават от страха от миналото“, твърди Аначков. Не скрива, че често има обаждания от Лесковац, Парачин, Неготино, Чуприя, Ягодина, Белград и други части на страната, с въпроси относно процедурата за получаване на българско гражданство. “Ние не сме агенция, а сдружение на граждани, което безусловно помага на хората. Затова ни звънят от всички страни, защото нямаме ценоразпис“, посочва той.
По думите му, през изминалите четири години от създаването си, Българо-сръбският център успява да върши своята работата без външен натиск, а именно да разпространява приятелството между двата народа. „Министерството на външните работи на България и нашите приятели от консулството в Ниш и посолството в Белград са изключително отговорни за оцеляването ни на територията на Враня. Подкрепата на града в този момент е капка в морето. Въпреки това все още оцеляваме”, подчертава Аначков.
Центърът се занимава основно с култура, образование, изкуство, туризъм или икономика – „нищо, което по някакъв начин може да предизвика омраза и разделение сред гражданите на Враня“. В момента осъществяват проекта „България ти подава ръка – запознай се с нея”. Чрез него гимназисти от Буяновац, Враня, Владичин хан, Сурдулица, Лесковац и Ниш имат възможност да се запознаят с темата за борба с дискриминацията и насилието сред своите връстници. Втората част на проекта се отнася до популяризирането на българската култура, туризъм и възможности за трансгранично сътрудничество.
„За първи път включваме и други градове и общини в нашите проекти. Всеки наш проект трябва да съдържа елементи от българската култура, език, български туризъм, гастрономия и всичко, което най-добре представя България. Повярвайте ми, национализмът не е донесъл добро на никого. Патриотизмът е нещо друго. Честно казано, не харесвам националисти от двете страни на границата и уважавам и ценя патриотизма. Стоя зад това, че българският и сръбският народ са два братски православни народа“, заявява Аначков пред сръбския в. „Данас“.Днес сънародниците ни от фолклорна група за народни песни и танци "Бременските танцьори" в немския град Бремен започва репетициите си за новия творчески сезон. Фолклорната формация е създадена през септември 2016 година към Немско-българското сдружение..
Едно необичайно откриване на новата учебна година направиха учениците и учителите от българско училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим и Флоренция. На събитието присъстваха посланикът на България в Италия Н.Пр. Костадин Коджабашев, както и Монсеньор..
Над 32 000 български деца в 43 страни на 6 континента събира първият училищен звънец във всички 396 български неделни училища по света, регистрирани за учебната 2024-2025 г. Над 2000 учители отново ще предават знания на малките ни сънародници – не..
Външното министерство призова българските граждани да не пътуват до Ливан, както и незабавно да напуснат страната. Призивът е заради сериозната..