„Българите в Сърбия бавно, но сигурно се освобождават от страха от миналото“– твърди Дарко Аначков, председател на Българо-сръбския център във Враня. В интервю за местния вестник „Данас“ той припомня, че правата на националните малцинства в Сърбия са гарантирани от Конституцията и Закона за защита на правата и свободите на националните малцинства, но „като всеки закон, Законът за защита правата и свободите на националните малцинства се прилага избирателно“.
По времето на Слободан Милошевич българите не са можели да си намерят работа. Някои са били принудени да добавят окончание „-ич“ към фамилиите си с надеждата, че ще получат работа, разказва Аначков. Той споделя, че според последното преброяване българите в града са 700, но се смята, че реалният им брой е между 3000 и 4000.
Основният мотив, според него, за откриването на центъра във Враняе нуждата „хората да се освободят от стигмата“. И въпреки че в социалните мрежи може да се срещнат коментари за българите, които са свързани с езика на омразата, „хората бавно, но сигурно се освобождават от страха от миналото“, твърди Аначков. Не скрива, че често има обаждания от Лесковац, Парачин, Неготино, Чуприя, Ягодина, Белград и други части на страната, с въпроси относно процедурата за получаване на българско гражданство. “Ние не сме агенция, а сдружение на граждани, което безусловно помага на хората. Затова ни звънят от всички страни, защото нямаме ценоразпис“, посочва той.
По думите му, през изминалите четири години от създаването си, Българо-сръбският център успява да върши своята работата без външен натиск, а именно да разпространява приятелството между двата народа. „Министерството на външните работи на България и нашите приятели от консулството в Ниш и посолството в Белград са изключително отговорни за оцеляването ни на територията на Враня. Подкрепата на града в този момент е капка в морето. Въпреки това все още оцеляваме”, подчертава Аначков.
Центърът се занимава основно с култура, образование, изкуство, туризъм или икономика – „нищо, което по някакъв начин може да предизвика омраза и разделение сред гражданите на Враня“. В момента осъществяват проекта „България ти подава ръка – запознай се с нея”. Чрез него гимназисти от Буяновац, Враня, Владичин хан, Сурдулица, Лесковац и Ниш имат възможност да се запознаят с темата за борба с дискриминацията и насилието сред своите връстници. Втората част на проекта се отнася до популяризирането на българската култура, туризъм и възможности за трансгранично сътрудничество.
„За първи път включваме и други градове и общини в нашите проекти. Всеки наш проект трябва да съдържа елементи от българската култура, език, български туризъм, гастрономия и всичко, което най-добре представя България. Повярвайте ми, национализмът не е донесъл добро на никого. Патриотизмът е нещо друго. Честно казано, не харесвам националисти от двете страни на границата и уважавам и ценя патриотизма. Стоя зад това, че българският и сръбският народ са два братски православни народа“, заявява Аначков пред сръбския в. „Данас“.Основната функция и роля на българските културни институти зад граница е да представят постиженията на българската култура в цялото й многообразие пред публиката на страната домакин. "Програмата ни трябва да е пъстра и всеки да намира нещо интересно за..
Михаела Аройо е професионален фотограф от Варна и няма роднини или близки, които са бесарабски българи. Въпреки това, през 2019-а, впечатлена от едно свое пътуване на младежки фестивал в молдовско село, тя решава да се посвети сериозно на изследването..
Фолклорният танцов клуб “Жарава” към българското училище “Родна Реч” в Тюбинген и народният хор “Искрици” ще участват в Международната седмица на културата в германския град, съобщиха от учебното заведение. В събитието, което ще се проведе на 28..
Само на няколко километра западно от границата между Гърция и Албания и на около 40 километра от областния център Корча (алб. Korçë ) е разположен..
"Човек си дава сметка какво е родината, когато я загуби. Ако си у дома, пускаш радиото, чуваш народната музика, говориш на български, отиваш на театър и..