В пределите на българската столица съществуват над 1400 обекта, които са част от недвижимото културно наследство. Едва около 800 от тях обаче са декларирани, а само 600 притежават защитен статут – обясни Любомир Георгиев, бивш директор на общинското дружество „Софияплан“. Тромави административни процедури и неуредици в документацията на много от тези сгради, която често е само в хартиен формат, позволяват данните за състоянието и статута им да бъдат манипулирани и пречи на преценката кое е ценно за обществото и специалистите. Пресен пример за поредно посегателство върху подобна сграда, провокирано от документален хаос, е разрушаването на бившето хърватско посолство в София. Преди близо 30 години сградата, намираща се в центъра на столицата, е извадена от списъка на паметниците на културата, а собственикът получава правото да се разпорежда с имота според волята си.

В свой доклад, публикуван през 2019 година, Сметната палата посочва редица дефицити както в законодателството, регламентиращо опазването на недвижимите паметници на културата, така и по отношение на контрола за съхраняването им. И докато институциите си прехвърлят отговорността, множество сгради са оставени на милостта на времето, а българските градове губят своя облик.

Надежда обаче има и тя се крие в доброто познаване на историята и състоянието на сградите, съхраняващи отпечатъка на минали епохи. Именно това е ключът за по-активното участие на гражданите в дебата за тяхното опазване. Причината: хората са склонни да обичат и пазят нещата, които познават.

„Нашата мисия е не толкова да работим с институциите, а по-скоро давайки гласност на унищожаването на подобни сгради, да посочим съществуването на подобен проблем. По този начин се надяваме, че и хората, решили да предприемат зловредни действия срещу такъв обект, може да се вразумят и откажат“ – обясни пред Радио България Васил Макаринов, уредник в Политехническия музей в София.

Макар да коства много усилия и отдаденост, задачата е постижима – доказва го работата на Васил и сподвижниците му. Обединени от любовта си към архитектурното наследство във фондация „Български архитектурен модернизъм“, те вече са постигнали една важна победа – предотвратяване разрушението на Терминал 1 на Летище София - ценен образец на архитектурата от 40-те години на ХХ век.

Да опознаем архитектурното наследство от началото на ХХ век

Васил Макаринов и приятелите му предлагат специални турове из София за опознаване на архитектурата от първите десетилетия на ХХ век. Ентусиастите да се завърнат назад в миналото могат да го сторят и като разгледат интериора на два изключителни апартамента, запазили автентичния дух от тази епоха.

Какъв е броят на обитаемите и поддържани жилища като тези, е трудно да се каже. Но може да се предположи, че те скоростно намаляват - свидетелство за това множеството изхвърлени характерни орнаменти, врати, дограми и мебели, придаващи им онзи неповторим чар, обяснява ни Васил Макаринов.

„Посещавайки подобни интериори, искаме да покажем, че и до днес е възможно човек да живее в такова пространство – категоричен е той. – За да направиш едно място добро за живеене, невинаги е необходимо да предприемеш грандиозен ремонт. Собственикът може да се погрижи да реставрира автентичния му интериор. Подобно действие би могло да доведе и до ръст на стойността на имота.“

Тримата приятели не спират да използват всяка свободна минута и за своите теренни проучвания из страната. Едно от тях ги отвежда в морската столица Варна, където в началото на месец май планират обиколка, посветена на сградите построени в периода между Първата и Втората световна война. Предстоят пътувания и до по-близки до София дестинации, където все още съществуват сгради с впечатляваща история.

Снимки: БГНЕС, foundationbma.org