Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изложба представя влиянието на Йозеф Бойс върху българските творци

7
Визуална идентичност (банер), Паул Вогенрайтер
Снимка: nationalgallery.bg

Йосеф Бойс е изключително противоречива личност, но и безспорно един от най-големите художници в съвременното изкуство. Така започва разговорът ни с Вера Млечевска, куратор на най-новата изложба в Националната галерия – Квадрат 500 „Искри на въображението. На вълните на Бойс“. С експозицията България се включва в честванията по повод 100 години от рождението (отбелязана през 2021 година)на немския скулптор, график, естет и преподавател. Експозицията и е артистичен опит да се отговори на въпроса – кой е Йозеф Бойс и какво е общото му с българското изкуство?

„Йозеф Бойс е изключително разнообразен художник и много сложен човек, който се развива и променя през целия си творчески път. Той участва във Втората световна война, като част от военновъздушните сили на Германия, което оказва огромно влияние върху неговото творчество. И тук не говорим за изфабрикуваната част от неговата биография и невярната история за разбития му самолет и спасяването му от татарите. По-скоро говоря за това, че той преживява голяма травма и като германец, и като човек вследствие на участието си във войната, и през целия си живот се опитва да лекува както своята травма, така и да промени обществото чрез изкуството по някакъв начин, така че обикновеният човек да живее по-добре. Той се опитва да пробуди креативността във всеки един човек, без значение дали той е артист или не“ – разказва Вера Млечевска.

В изложбата „Искри на въображението“ няма да видите творби на Бойс, а ще откриете идеите му в работите на съвременни български художници и артистични групи, които са били вдъхновени от него, или са имали сходни с неговите търсения, уточнява Вера Млечевска.

„Към мен беше отправена покана от страна на „Гьоте Институт“- България да направим някаква връзка между българската сцена и художници и Йозеф Бойс. Оказа се трудна задача, защото колкото и голям творец да е той в световен мащаб, на практика става по-известен в България след смъртта си през 1986 година. Разбира се, причината е, че дотогава такъв тип изкуство, каквото прави Бойс, тук в България няма как да бъде много популярно заради социалистическите ограничения и разбирания на художествените институции. И неща като акции, пърформънси и инсталации не са били добре приемани. „Tombstone for JBeuys“ – май 1991, Лъчезар Бояджиев

Така Бойс се оказва познат на отделни художници в страната, които косвено или пряко са се повлияли от него, но съществуват и много други, които просто са се доближавали до неговите търсения. И връзката между всички творци в изложбата ни е по-скоро на идейно ниво, отколкото на директно влияние. В нея ще може да се видят архиви от края на 80-те години и началото на 90-те години на ХХ век, които са провокирани от екологични проблеми, от проблеми, свързани с еманципацията на хората и художниците. Говорим за периода на преход в България, когато се наблюдава една обществена енергия за промяна, нещо което е в същината на творчеството на Бойс. Това съм търсила и затова нарекохме изложбата „Искри на въображението“ – защото една искра прелита и попада на различно място откъдето е възникнала, но поражда сходен резултат.“

Вера Млечевска признава, че нещото, което най-много я е вдъхновило относно Йозеф Бойс и работата по изложбата е неговата непрекъсната промяна. „Той не застива на един вид визуални художествени и идейни търсения, а постоянно, през целия си творчески път търси различни форми, в които да облече идеите си“ – разказва тя. От ранните рисунки, скици и скулптури, през социални артистични акции до един екологичен проект, който и днес поставя въпроса – какво оставяме след себе си. Става въпрос за социално-екологичния проект „7000 дъба – Залесяване на града вместо градска управа“, който Йозеф Бойс прави за Документа в Касел през 1982 г.. В продължение на пет години Бойс заедно с много доброволци засажда на различни места в Касел 7000 дървета, като до всяко едно от тях поставя по една колонка от базалтов камък. Първоначално спорен, проектът се превръща в част от градския пейзаж на Касел.

„Бойс е пръснал своята активност във всякакви различни форми и аз се опитвам да прихвана тази негова присъственост във всичко и навсякъде и в сградата на Националната галерия. Изложбата е разположена от подземния етаж до покрива на сградата, като аз и художниците сме търсели и диалог със самата сграда, с архитектурата и с постоянната колекцията в нея, нещо ново за пространството“ – казва кураторът.

Освен произведенията и архивните документи, които могат да бъдат видени в „Квадрат 500“, „Искри на въображението. На вълните на Бойс“ включва и паралелна съпътстваща програма с различни прожекции, лекции, срещи с художници и пърформанси, които са съобразени с всички ковид-ограничения и мерки. Изложбата продължава до 21 април 2022 година.

Снимки: nationalgallery.bg, goethe.de

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05