Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В навечерието на Деня на самодееца

Отива ли си българското читалище?

Мизерно финансиране плюс Covid епидемия изправят институцията на ръба на оцеляването

Снимка: sevlievo.bg

През 1856 г. в крайдунавския град Свищов четирима възрожденци създават първото българско читалище, поставяйки си няколко основни цели – да разкрият библиотека, да събират стари ръкописи, да подкрепят способни младежи да се образоват в чужбина, да подпомагат български книжовници да печатат своите трудове и преводи. Възникнала във времена на подчиненост в Османската империя, в основата на тази благородна инициатива стои мисията да буди и да просвещава.

Културната институция, каквато представлява читалището, съществува до ден-днешен, макар и през годините да променя своя облик и призвание. Безбройни са децата, докоснали се до изкуството и разширили своя кръгозор чрез книгите в библиотеките. Неизброими са и възрастните, откъснали се от тревогите и самотата благодарение на самодеен клуб по интереси. Как обаче оцелява читалището днес, когато епидемията от коронавирус се прицелва върху всичко и всеки от нас - понякога избирайки да нанесе фатален удар, а друг път “само” да оголи дълбок проблем?

“Трагично”, побира отговора в една дума Весела Йорданова, която заедно със съпруга си Йордан ръководи фолклорния танцов ансамбъл “Развитие” в Севлиево.

Тези години, в които започвахме за две седмици и спирахме за два месеца, загубата на физическа форма се отрази изключително лошо на изпълнителите – продължава тя. – Неовладяването на материала също оказва влияние, тъй като намалява концертния ни репертоар. Имаме също отлив на деца – естествено е те да се отдръпнат, когато концертите ги няма. Тук трябва да споменем и фаталната загуба на трима колеги музиканти и на нашия вокалист. Това наложи да подновим състава на оркестъра и на вокалната група, да трансформираме целия репертоар, защото не можахме да намерим хора със същите музикални инструменти. Все още имаме какво да наваксваме заради тежките удари, които Covid-19 ни нанесе.”

Весела и Йордан Йорданови застават през 2005 г. начело на фолклорен ансамбъл с вече над 60-годишна история, утвърдена репутация и множество награди, а година по-късно създават и курс за традиционни български хора. Най-големия си успех постигат през 2016 г., когато представят България на Петата световната фолклориада в Мексико. По повод 60-ия юбилей пък получават наградата на Съюза на народните читалища за най-добър любителски ансамбъл.

“Преподаваме единствено и само характерни хора, които са доста различни от тези, които вървят по хоротеките – казва Йордан Йорданов. – Българският фолклор няма нужда от опростачване и изкривяване, защото ние сме получили в наследство едно огромно богатство. Предците ни не са създали хората само ей така за веселба. Повечето от нашите хора са свързани с някакъв ритуал, с някакъв празник, те са подчинени на нещо и се изпълняват в строго определено време и по строго определен начин.”

По повод 1 март – Денят на самодееца и на любителското художествено творчество, в севлиевското читалище “Развитие – 1870” по традиция ще се съберат няколко поколения възпитаници на фолклорния ансамбъл. 17 и 70-годишни отново ще се хванат ръка за ръка под звуците на българската музика, уверяват ни сегашните му ръководители. Но в навечерието на празника те не спестяват трудностите и реалната опасност читалището - този уникален обществено-културен феномен, скоро да отмре.

За съжаление, заради недофинансиране читалищата станаха едва ли не символ на самодейност, т.е. на некачественост – казва Весела Йорданова. – Но децата започват своя досег с изкуствата именно в читалищата. Нашите служители пък застаряват, а младите, които искат да се занимават с преподаване, се отдръпват заради заплащането. Така че читалищата опустяват и откъм служители, и откъм самодейци. И ако държавата в лицето на Министерството на културата няма желание тази институция да бъде съхранена, нещата наистина отиват на закриване. Затова и нека политиците си отговорят на въпроса, как да опазим българската душевност, характер и национално самочувствие и дали начинът е като унищожим читалището.”

Снимки: chitalishte-razvitie.net




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Честваме 165 години от рождението на езиковеда Александър Балан

На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..

публикувано на 27.10.24 в 15:28
Кадър от документалния филм „Да летиш с плавници“

“Док-Арт-Фест” представя български документални филми в Берлин

Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..

публикувано на 27.10.24 в 11:33

Български филм за Несебър отнесе 4 награди на 3 световни кинофестивала

Документалният филм „Духовното огледало на християнския Несебър“ на БНТ бе отличен с общо четири награди на три престижни международни кинофестивала в  Бразилия, Грузия и Португалия . Сценарист на лентата е нашият колега от Радио България Иво..

публикувано на 26.10.24 в 11:35