Повече от 30 години България е пълноправен член на Международната организация на франкофонията (МОФ). Въпреки това, трудно ще попаднете на млад човек в някой град, който да ви упъти на френски как да стигнете до гарата, например. Ако в средата на миналия век френският език е бил сред водещите в българското средно образование, днес изучаването на езика на Бодлер и Рембо е съсредоточено предимно в специализирани езикови гимназии и някои университети. Как тогава България е приета за пълноправен член на организацията, наред с държави като Мароко, Тунис, Ливан, Канада, където френският е признат за официален език?
Отговорът е в любовта към френския език, като мост между културите на пет континента. Защото франкофонията, която често свързваме погрешно с Франция и френската култура е мисия, която сплотява и приобщава различията. Наред с популяризирането на френския език и културното многообразие, на човешките права, правовата държава, демокрацията и всичко, което засяга икономическия обмен, франкофонията предлага различни форми на сътрудничество.
„Работата в подкрепа на медиите е сред важните приоритети на организацията ни“, отбелязва посланик Ерик Поп, постоянен представител на Международната организация на франкофонията за Централна и Източна Европа, в специално интервю за Радио България, единствената българска медия с франкофонска програма.
„Плурализмът, медийната свобода и обучението на качествени журналисти също е сред важните задачи на франкофонската организация“, посочва г-н Поп и добавя:
„Идването ми в България е свързано и с това да се срещна с журналисти франкофони и да видя как организацията ни може да ги подкрепи в работата им. Естествено тази професия е изключително трудна, особено когато се сблъскваш с различни източници на информация, някои от които не са достоверни. Съществуват и физически рискове, особено в зоните на военни конфликти, където журналистите заплащат с живота си. Не са малко случаите, когато журналистите биват убивани, в опита им да информират обществеността за определени събития. Както може да бъде класическа професия в една демократична страна, така може да се превърне в рисково начинание в държава, където не съществуват подобни норми.“
Пример за подобна ситуация е войната в Украйна, където освен сраженията с бойна техника се води невиждана информационна война. От фалшиви публикации със снимки от военни конфликти в други страни до арести на журналисти, жертвали комфорта си в името на истината. Сред тях е и Юрий Ткачов, главен редактор на независимото онлайн издание „Таймер“, който според аудиторията му не е правел с публикациите си пропаганда на нито една от воюващите страни. Гласът му обаче замлъкна, независимо от стремежа му да не изкривява и без това оскъдната информация за действителните събития. В подобни случаи международните организации, в това число и МОФ, трудно биха могли да съдействат, освен с решителното осъждане на подобни посегателства.
„За съжаление Международната ни организация е с ограничени възможности – отбелязва Ерик Поп. – Неотдавна имахме среща на министрите ни и приехме резолюция, осъждаща военните действия в Украйна. Истината понякога е израз на определена гледна точка. Точно в това се изразява трудността да информираш хората, без да се опитваш да изкривяваш фактите и да внушаваш тълкуването им. Изключение прави изразяването на лично мнение. В тези случаи журналистът трябва ясно да каже, каква позиция заема. Точно затова истинската журналистика е задължаваща и опасна професия. Тук възможностите на нашата организация се изразяват в обучението на журналистите да се придържат към плурализма и свободата на словото, да отсяват достоверните източници.“
Що се отнася до България, организацията възнамерява засили сътрудничеството си с българските журналисти франкофони и да прикани младите хора да открият възможностите, които френският език предоставя.
Снимки: Facebook/Représentation de l'OIF - Europe centrale et orientale
Йеменските хути от групировката "Ансар Аллах" освободиха екипажа на кораба Galaxy Leader, похитен в края на 2023 година в Червено море, предаде БНТ. Капитанът и старши помощник капитанът са граждани на България. Освен двамата българи, в екипажа..
Известната камерунска писателка и активистка, отличена с награда "Гонкур на гимназистите", Джаили Амаду Амал пристига в България за "Нощта на четенето" 2025 г. по покана на Френския институт в София и издателство "Ентусиаст". Амал ще бъде част..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни инициативи, а кулминацията ще бъде церемонията по връчването на Годишните награди за..
Историята – това е действителността в непрекъснатото ѝ развитие. От гръцки – ιστορία – това е "проучване, познание, придобито чрез изследване". Днес..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..