През 1905 г. в Чикаго адвокат Пол Харис се среща с трима свои приятели, за да обсъдят една идея. Това било началото на ротарианското движение, което повече от век събира на едно място лидери, готови да служат на своите общности и на света. Идеята за хуманизъм, почтеност и безкористна помощ достига и до България, където през 1933 г. бива основан първият Ротари клуб.

Забранявано два пъти – през 1941 г. от правителството на Богдан Филов със Закона за защита на нацията, и през 1951 г. от комунистическия режим, ротарианството у нас през настоящата година отбелязва 30 г. от възобновяването на дейността си. По този повод днес (13.04) ще се състои благотворителен празник с кауза: подкрепа на проекта „Звукът на тишината” в помощ на децата с увреден слух.

Пред Народния театър “Иван Вазов” ще бъде открита изложба с плакати, представящи развитието на Ротарианството от основаването му до днес, а в столичната зала „България” ще се състои концерт с цел да се съберат средства за децата с проблеми на слуха.

„Избрахме каузата, защото основната мисия на Ротари е да помага за решаването на социалнозначими проблеми – разказва Каролина Любомирова, президент на Ротари клуб София. – След анализ на обществените нужди установихме, че хората с намален слух както у нас, така и в световен мащаб са над 6% от населението. Актуалността на темата се потвърди и на глобално ниво чрез награждаването с Оскар на „CODA: дете на глухи родители” за най-добър филм. Целта на проекта е да се подобри комуникацията, артикулацията, разбирането на речта. Затова и с помощта на различни инициативи – запознаване с музикални инструменти, посещения на концерти, ще се стремим да подпомогнем развитието на тези деца.”

В момента у нас има 91 Ротари клубове с около 2 хил. души, които работят по различни социални проекти – по примера на своите предшественици, отдали сърцето си на каузите на своето време. Сред тях най-значимата била спасяването на българските евреи.

През 1937 г. ротарианците създават Ротариански консултативен център за сърдечно-съдови заболявания. Днес техните наследници също влагат усилия за подобряване на здравето на хората и за осигуряването на медицинска помощ в труднодостъпни места.

„Особено наблягаме на превенцията на диабета, онкологичните и ендокринните заболявания, болестите в детска възраст – казва Каролина Любомирова. – Освен това, в областта на образованието се включваме с различни проекти, повишаващи здравната култура на децата. В нашия клуб например в момента осъществяваме проект, свързан със съвременните здравни рискове сред тях – нови форми на наркотици, психологични опасности заради прекалената употреба на компютри и видео дисплеи.”

Някога в редиците на ротарианците се забелязвали столични интелектуалци, предприемачи, финансисти, учени. Според Каролина Любомирова и в съвремието активни последователи на идеята са лидери и доказани професионалисти от всички области. През 1990 г. група ентусиасти, водени от Калчо Хинов, Стефан Стоянов и Симеон Кондов подготвят възстановяването на дейността на Ротари. А връзката с началото станал доайенът Рачо Косов – ротарианец от 1935 г.

„Днес ротарианците се фокусират върху проекти с устойчиво развитие и стабилност във времето”, добавя Каролина Любомирова. За да не остане доброто еднократен акт и да достигне до колкото се може повече хора. Това, което в последните седмици ги сплотява и мотивира, е бедата, постигнала украинския народ. Затова и събират помощи, помагат за придвижването на бежанците и за адаптирането им у нас. До момента ротарианците са събрали 250 хил. лв., с които са закупили вещи от първа необходимост.

Снимки: rotarysofia.org, mu-sofia.bg