На 20 април се навършват 120 години от рождението на Веселин Стоянов – един от видните представители на българската композиторска школа.

Роден e в Шумен – град с богати театрални, музикални и литературни традиции. Син е на Анастас Стоянов – музикален педагог и общественик, брат на проф. Андрей Стоянов, оставил огромна диря в българската клавирна школа. Завършва пиано в Музикалната академия в София, в класа на брат си и, както повечето български композитори по онова време, продължава образованието си в чужбина. Завършва пиано и композиция в Академията за музикално и драматично изкуство във Виена. Завръща се в България през 30-те години на м. в. и се включва активно в музикалния живот на столицата.

Веселин Стоянов е един от основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика", създадено през 1933 г. Преподава и в НМА, от 1945 г. е професор по композиция и музикални форми, по-късно – декан на Теоретичния факултет и ректор в периода 1956-62 г. Преподава композиция до смъртта си през 1969 г. Заедно със своите съвременници от т.нар. "Второ поколение" – Владигеров, Стайнов, Пипков, Кутев, Големинов и др., допринася за създаването на силна национална школа. Веселин Стоянов оставя богато творческо наследство от произведения за симфоничен оркестър, инструментални концерти, опери, камерни и вокални творби и др. Сред неговите знакови опуси са комичната опера "Женско царство", четиричастната Гротескна сюита "Бай Ганьо", "Празнична увертюра", Симфония № 2 "Велики Преслав", Рапсодия за симфоничен оркестър. С голяма популярност се ползват трите му концерта за пиано, както и концертите за цигулка и виолончело.