Близо 90 % от пшеницата, слънчогледът и царевицата, които се засяват в България са от вносни хибридни сортове, въпреки че за българското земеделие това са трите най-важни култури. На първо място е пшеницата, като най-разпространената полска култура, която се отглежда в равнинните райони на Северна България и Добруджа, на площ между 10 и 12 млн. декара. Следват слънчогледът, като сухоустойчива култура, от която се засяват средно около 7 млн. декара и царевицата, отглеждана на площ между 3-4 милиона декара.
В същото време, за разлика от страни като Гърция, Турция, Италия, Испания, където земеделците са длъжни да използват за посев определен процент родни семена, у нас това не е общоприета практика. Причината е, че липсва държавна политика, която да защитава българските производители на семена, отбеляза в интервю за БНР-Варна доц. Галин Георгиев, завеждащ отдел "Селекция на слънчоглед" в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево:
“По качество нашите сортове пшеница не отстъпват на чуждестранните, които са с по-високи добиви, но по останалите показатели са по-лоши от българските. Не е случайно, че едни от най-големите клиенти, специално за нашия институт, са турски компании, които искат качествена пшеница. В Турция, първото нещо като се седне на масата е да се сложи хляб и вода. Но нашите производители гледат да имат добив, съответно печалба и наблягат на вносните сортове и хибриди.“
По думите на доц. Георгиев, тази тенденция се наблюдава от десет години насам. Експертът е категоричен, че не бива да се отказваме от родните сортове, защото българската селекция е създадена на родна земя и е пригодена за местните условия. Освен това чуждите семена крият и рискове за почвата ни, защото с чуждите хибриди се вкарват и много болести:
“На много места получавам обаждания за болестта мана по слънчогледа и ще има компрометиране на добива с 10-15%. Декарите със слънчоглед тази година са почти същите като миналата и пак са над 7 млн. декара. Все пак есенниците бяха засети, когато не се знаеше, че ще има война, а дори това да беше известно, трябва да се спазват определени пропорции между житни и маслени култури.“
Що се отнася до пшеницата, очакванията са за една много добра реколта, както и за ечемик и тритикале. Само за сравнение, добитата пшеница през 2021 г. е 7,16 млн. тона или с 52% повече от 2020г. и ако културите се развиват нормално през лятото на 2022г., в България няма да се усети липса на брашно и тази година. Експертите са категорични, че няма да има и дефицит и на олио, и на царевица (изкуствен хибрид между пшеница и ръж).
Съставил: Дарина Григорова
Снимки: Добруджански земеделски институт
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..
Real Estate Business Forum "Стандарти на бъдещето в средата ни на живот" ще събере днес експерти в София. Акцент в дискусиите ще е пазарът на недвижимите имоти в българската столица и региона. Ще бъде представен анализ на ситуацията на пaзapа,..
През нощта ще бъде ясно. Вятърът в повечето райони ще стихне. След полунощ по протежението на р. Дунав, на места в котловините, поречията и по Черноморието ще се образуват мъгли и ще има намалена видимост с ниска облачност. Минималните..
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Жителите на Плевен ще изпратят 2024 г. с Коледно градче и срещи с Дядо Коледа. Тазгодишната празнична програма на общината ще стартира на 2 декември с..
В "България днес" на 29 ноември се спираме събитията с балкански адрес от изминалата седмица, събрани в традиционния ни петъчен информационен обзор "По..