Неведнъж сме засягали темата за емиграцията на Запад или отвъд Океана, в търсене на по-добре уреден живот, по-високо ценени и платени човешки труд и способности. Причините за този избор, както и негативната демографска статистика, също са били обект на не един анализ. Нашите читатели обаче знаят, че наред с проблемите, с които се сблъскваме в България и зад граница се стараем да представяме и добрите примери за сънародници, посветили част от личното си време за добруването на българските общности по света. Такъв пример е и Таня Станева - финансист, който живее в Брюксел, работи в собствен образователен център, а през останалото време е част от Българската културна асоциация. С помощта на своите съмишленици от различни професии – писател, журналист, IT- специалист, юрист, учител, политолог и други, тя организира редица събития, с които сближава и сплотява българската общност в Белгия.

"Това, което знам от българския посланик в Белгия е, че в страната са около 50 000, като само в Брюксел са около 15 000. В столицата има и българско училище „Пейо Яворов“, в което учат 350 или 360 деца", отбеляза в интервю за Радио България Таня Станева.

Създадена през 2017 г., асоциацията преживява множество перипетии, докато се утвърди. Все още дори не разполага със собствена сграда.

"Аз се присъединих към една група млади хора, които бяха много напористи. Написахме няколко писма до министерства и различни други институции в България, във връзка с една сграда, която открихме и счетохме за подходяща за дом на асоциацията. Излишно е да казвам, че нищо не се получи, защото институциите започнаха да си прехвърлят отговорността за нея, което ни принуди да се откажем да я използваме. Така, за всяко събитие се налага да наемаме различни видове помещения."

Едно от най-вълнуващите събития, които организира асоциацията, е Фестивалът на българската книга. Сред специалните гости тази година личат имената на Светлозар Желев, Алек Попов, Николай Терзийски и други.

По думите на Таня, форумът няма свой аналог никъде по света, тъй като освен срещи с някои от най-нашумелите родни автори, позволява на българите да изберат и закупят вълнуващи нови български книги. Макар и с по-скромни размери, книжният базар тази година също се радвал на значим интерес.

"Спомням си, че миналата година, специално за него, от България пристигнаха тон и половина книги, голяма част от които се наложи да върнем, тъй като нямаше как да се продадат. В Брюксел е създадена библиотека, наречена „София“. – разказва Таня Станева. – Библиотеката разполага със средства за закупуване на нови книги, подбираме кои от останалите, можем да им занесем, за да могат да се заемат и четат от българите."

Таня признава, че по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, на Българската културна асоциация не били възложени почти никакви организационни задачи и те изпълнявали по-скоро ограничени координационни такива. За организацията и провеждането на събитията се е разчитало най-вече на командированите от страната ни екипи.

През миналата година обаче асоциацията е основен двигател на събитие, посветено на 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. То се нарича „Българските букви в Белгия“ и е част от проекта на фондация „Прочети София“ – „Скритите букви“. Представлява седем пейки, създадени във формата на буквите, които нямат аналог в гръцката или латинската азбука –ж, ч, ш, щ, ъ, ю и я. До последния момент проявата е била под въпрос, заради пандемията и проблеми с финансирането, спомня си Таня:

"Миналата година се сблъскахме със сериозен проблем по повод гостуването на пейките-букви. Наша задача беше да осигурим разрешителните за тяхното поставяне. На няколко пъти ни обещаваха конкретни места, но впоследствие се отказваха. Един от отговорите, които получихме, ще помня винаги. Той гласеше, че заради социалната дистанция, породена от пандемията, от съответната община забраняват поставянето на каквито и да било мебели на открито. Те тълкуваха тези пейки като мебели и, за да не се събират хора около тях, те отказаха да ги поставят. Имахме проблем и с финансирането, от което най-голямото перо представляваше транспорта. Открихме българска фирма, чийто собственик се съгласи да ни ги достави. Получихме разрешение и от една от общините да ги поставим на изключително комуникативно място, но се оказа, че нямаме средства, с които да покрием доставката им до Брюксел. Написах публикация в социалната мрежа, в която обясних ситуацията, в която се намираме. На молбата ми за помощ се отзоваха много хора. Предоставихме сметка, в която започнаха да ни изпращат малки суми, като част от транспорта платиха с лични средства и българските евродепутати от групата на ЕНП."

Снимки: Facebook/ Association Culturelle Bulgare en Belgique