Картина на времето: българското Черноморие преди бетона

“…Ходехме голи, гладни, солени и щастливи“ – описва морските си спомени журналистът и писател Иво Беров. ”Днес трудно може да се разбере тръпката от това да купиш бутилка уиски от „Кореком“. Опитваш нещо отвъд желязната завеса!“ – поема щафетата журналистът Иван Бакалов. “А след това лекуваш махмурлука от поредната “свободна“ вечер в ”синия аналгин“ - морето“, признава през смях сатирикът Михаил Вешим. Тези и още много летни истории от близкото ни минало събира в сборника „Голи и солени (морето преди бетона)“ журналистът, писател и преводач от немски език Жанина Драгостинова. Една „картина на времето“, която сглобяват разказите на 23-ма журналисти, артисти, интелектуалци и политици.

Жанина Драгостинова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“Периодът, който обхваща книгата, е доста дълъг – има разкази от 60-те до 90-те години на XX век. Амбицията ми далеч не беше да правя някакъв анализ на времето, въпреки че когато човек прочете всички истории се получава такъв – обяснява за Радио България Драгостинова. – Аз просто исках да направим един личен сборник, в който хора от различни поколения да разкажат на своите деца и внуци за ходенето на море или за почивката в тяхната младост. Защото човешкото въображение е много интересно – за нас не е трудно да си представим времето отпреди век например, с неговите хора и поведение, и да ги припознаем с нашите действия. Обаче е много трудно да си представим родителите си като хора, които живеят като нас. И когато се сетим да ги питаме, вече е много късно или сме изпуснали момента. В този сборник е обратното – не децата питат, а родителите първо разказват за своя живот, младост и вълнения. В същото време, когато прочетох всички текстове събрани, аз открих, че има едно общо чувство на доволство, на щастие около морето, което в онези години малко трудно се получаваше.“

Морската почивка за българина отприщваше чувството за свобода и безграничност, категорична е Жанина. Нещо, което е липсвало в обичайния делник на градския човек заради наложената ограниченост на системата. В същото време журналистката е категорична, че историите в книгата не са носталгия по соца. Не може да ти липсва нещо, което те е ограничавало и ти е отнемало правото на избор, казва тя. Носталгия има, но тя е по усещането за свобода, което ти е давала морската шир. И тя, като дете на Варна, знае най-добре.

“Ние във Варна не смятахме, че ходенето на плаж е ходене на море. На море с моя баща ходехме в Обзор, на юг. Когато пораснах и започнах сама да ходя на почивка, отново избирах къмпингите по южното ни Черноморие. Някак си югът повече символизираше тази свобода и разкрепостеност. Но в книгата има истории от най-северната до най-южната точка на българското Черноморие. Най-хубавото е, че всички те ни връщат с чувство за хумор към този отрязък от живота“ – уточнява Драгостинова.

Спомени за дивото къмпингуване, зараждането на нудизма, образът на рибарите и техните пълни мрежи бележат младостта на мнозина от днешните български интелектуалци и носят полъха на промяната.

"Първият ми къмпинг беше Алепу - най-хубавото място на света, което съм виждал по българското Черноморие – спомня си писателят Михаил Вешим. – С лоши условия, няма вода, но пък има свобода. За мен враговете бяха австрийците, които ни изгониха от този къмпинг, за да направят луксозното селище "Дюни" там. Не знаех, че по-късно ще ни гонят от къмпинг на къмпинг и след нас ще върви булдозер и ще застроява. Че това е процес, който тогава е тръгнал."

Сатирикът обяснява тъгата, прокрадваща се зад усмивката му, като носталгия по чистата природа, чистото море, незастроения бряг и онази естественост, която все по-трудно се намира.

“Може би това, което се е променило днес, свързваме с израза „тогава доматите бяха истински“ – казва ни Жанина Драгостинова. – Според мен това не е свързано със социализма, а с навлизането на индустриализацията в днешния ден. Например, ние не можехме да си представим, че ще лежим на шезлонг на плажа. Приятното усещане беше да лежиш върху горещия пясък. Днес хората, които лежат на пясъка са изключения. Цялото преживяване на почивките ни се индустриализира и това е различното. Разбира се, има групи от хора, които и сега ценят близостта до природата, но проблемът е, че местата за тях остават все по-малко.“

И когато говорим за летните почивки в социалистическа България, не може да не отбележим и „плажуващият“ тук Западен свят. В текста на журналиста Панайот Денев се разказва за почивката, на която той разбира за строежа на Берлинската стена. „Има и други текстове, в които се споменава за германци, които по това време са били на почивка в България и трябва по спешност да се приберат, защото родината им вече е разделена“, разказа ни Жанина Драгостинова. В книгата е включен и текст на източногерманския журналист Ханс-Дитер Шют, който е бил главен редактор на немско издание по онова време, т.е. високопоставен партиен кадър, който разказва за впечатленията си от българското Черно море. На въпроса, какви спомени пази той от страната ни, българката лаконично отговаря – хубави, като на всеки източногерманец. „Защото за тях България беше Запада, което сега звучи странно. Ето, и той, въпреки че е бил високопоставен в системата, е бил ограничен и България е била за него глътката свобода“, уточнява Драгостинова.

Снимки, правени в периода между 1983 г. и 1987 г. , част от които са включени и в сборника „Голи и солени (морето преди бетона)“ можете да видите в експозицията изложбата "Старият Созопол - 40 години назад" на журналиста и фотограф Иван Бакалов. Тя е подредена в галерията на пл. „Света Неделя“ № 7 в София до 25 юли.

Снимки: Иван Бакалов, Издателство „Кръг“