Изкуството на самобитния ни певец и инструменталист е добре познато, а стилното му изпълнение грабва сърцата на слушателите със своята емоционалност и топлота. Роден е в крайморския град Обзор, Бургаско, в семейство на бежанци от Мала Азия и Източна Тракия. Затова не е случайно, че се посвещава на странджанско-тракийския музикален фолклор. Едва 10-годишен Георги е отличен с първа награда на фестивал в родния си град за бавната песен "Думат ми, мале, хората". По-късно овладява акордеона и тамбурата – инструментите, с които често съпровожда соловите си изпълнения. Широк е репертоарният диапазон на именития ни певец, включващ песни от различни фолклорни области, стари шлагери и авторски песни.
Георги Германов дълги години работи в курортите около Варна, както и в един от музикалните състави на общината. Повече от 150 са записите му на странджански и тракийски песни за фонда на БНР-Варна. Има издадени над шест самостоятелни и четири сборни албума. Акцент в дейността на Георги Германов е личното му музикално творчество, за което често се доверява на стиховете на варненските поети. Години наред е и ръководител на любителски състави във Варненско. Издал е шест сборника с нотирани песни от своя репертоар, които са чудесно помагало за участниците в традиционния конкурс "С песните на Георги Германов". Наскоро изтъкнатият ни певец отбеляза своята 80-годишнина.
"Човек се изгражда в зависимост от това къде е пораснал и какво е слушал като дете – споделя за Радио България известният изпълнител. – Моят баща свиреше на гъдулка, дядо ми също беше известен гъдулар, майка ми пееше. Вкъщи често се събираха съседи, роднини и всички пееха. По бащина линия съм тракиец от малоазиатските българи, а по майчина – от източнотракийските българи. Дядо ми е от Дерекьой, но след Освобождението се преселва в България. Когато бях малък, населението в Обзор беше предимно преселници от Странджа. Имаше наследници на големи личности – Вълчан войвода, Ильо войвода... Най-напред от тях научих песни. Харесвам странджанските певци, на първо място Магда Пушкарова, Комня Стоянова, Георги Павлов, от младите – Костадин Михайлов, Лазар Налбантов.
На тамбура започнах да свиря късно – като оркестрант на "Златните пясъци" – продължава разказа си Георги Германов. – Този инструмент не е характерен за нашия край, но се научих как се настройва и започнах сам да свиря. Като акордеонист свиря в много групи. Много години бях в ансамбъл "Варна" като солист и оркестрант. Много сме пътували в чужбина – Англия, Испания и др. Спомням си едно турне в Нидерландия, бях заедно с Янка Рупкина и Увалийската група. Когато концертът свърши, ние се облякохме в цивилните си дрехи, но водещата дойде и каза, че публиката ни чака за бис. Излязохме, тъй както бяхме облечени и пяхме още половин час. На тези турнета разбрах колко много ценят и обичат нашата музика в чужбина. Съпругата ми много ме подкрепяше, тя ми беше пиар. Синът ми завърши музикалното училище, но има друга професия, сега пее и свири за себе си. Дъщеря ми изцяло се отдаде на моята професия. Във Варна създадохме читалище "Тракия в сърцето на Варна" с повече от 200 членове. Неотдавна имаше конкурс с моите песни, който завърши с голям концерт във Фестивалния комплекс. Залата беше пълна. Участваха и моите деца, внуци, правнучката ми Лилия, която е на 6 г. Обичам народната песен. Тя е животът ми. Аз без песен и музика не мога. Докато мога, докато се движа – ще пея и ще свиря."
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три..