За 12-и път в три поредни дни – 5, 6 и 7 август, за Националния събор на народното творчество в Копривщица се стекоха талантливи фолклорни изпълнители от цяла България.
„Копривщица е голям празник за всички, които обичат българския фолклор – от самобитните народни изпълнители на песни и танци, носителите на традициите, до хореографи, композитори, преподаватели, учени от различни институти, българи в чужбина и чужденци“, сподели Васил Герлимов, хореограф и режисьор на тържествените концерти в програмата на събора.
Сред тези, които ще се завърнат със златни медали от града в сърцето на Средна гора, са "Джамал" от с. Кошов, Русенско, "Русалийски игри" от Петрич, момински обичай "Кумичене" от Койнаре, обредни хора, едно от които сватбено с еротични елементи от с. Делейна, Видинско, Бистришките баби и др.
Съборът продължава да изненадва своята публика. И в това издание бяха представени обичаи, които рядко могат да бъдат видени. Такова е например "Хорото на мъртвите" – много особен обичай около Великден, който се представя за първи път на фестивална сцена.
В снощния концерт участваха три чуждестранни групи – Балкански оркестър от Брюксел, сборна формация с ръководител Влада Томова, обединяващ изпълнители от САЩ, Италия, Гърция, Португалия, Франция, Япония и Аржентина, и прекрасният хор „Чубрица“ от Холандия, сред членовете на който е някогашната редакторка от Английска редакция на Радио България Христина Карагеоргиева.
В днешния последен ден от програмата на форума се проведе кръгла маса на тема „XII-ти национален събор на народното творчество – Копривщица – 2022 г. Тенденции, проблеми, политики“. В нея участие взеха учени от Националния етнографски институт с музей към БАН, Музикалната академия и др.
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..