България чества 145 години от Шипченската епопея – героичната шестдневна битка, в която родните опълченци доказват, че свободата не е дар, а е извоювана с кръвта и саможертвата на хиляди българи.
За единадесета поредна година с национално честване изразяваме благодарността към героите, посочват организаторите от Община Габрово. В сутрешните часове на 20 август в близкия Соколски манастир ще се състои панихида в памет на загиналите в боевете при Шипка, след което ще тръгне и туристически поход към историческия връх. Две нови възстановки ще наблюдават гостите на тържествата – Речта на Царя при откриването на Паметника на свободата и жива картина на "Битката при Орлово гнездо – ден Първи" .
На старопланинския връх "Св. Никола", където е построен Паметникът на свободата, в средата на август през 1877 г., се разиграват най-тежките сражения по време на Руско-турската, освободителна за България война. Тогава отбраната на Шипченския проход буквално виси на косъм, а тя щяла да определи до голяма степен и изхода от цялата война.
Днес, на това свято място, което всеки българин посещава поне веднъж в живота си, се намира парк-музей "Шипка-Бузлуджа". Той обхваща 26 паметника, сред които батареи и землянки на бранителите на прохода по време на Руско-турската война от 1877 - 78 г. Паметникът на свободата е най-голямата сред всички забележителности.
Построен от доброволните дарения на целия български народ, монументът е открит на 26 август 1934 г. Висок е 31,5 м, а до него водят 890 стъпала. "Около 90 хиляди са посетителите годишно, като във времето това място е имало и много известни гости", разказа за БНР Бургас Чавдар Ангелов – директор на националния храм-музей "Шипка". Според него интересът към върха расте и това се доказва от възстановките, които се правят през лятото на решителните боеве от Шипченската епопея. Най-многобройни са посетителите на 3 март, когато хиляди изкачват върха, независимо от метеорологичните условия.
"Всичко тръгва оттук! На Шипка се полагат основите на българската армия" – казва директорът на музея. Той добавя, че това е мястото, където човек трябва да си спомни за хората, платили с живота си за нашата свобода. "Тук е мястото да се замислим, че българският народ е преживял много по страшни моменти в историческото си развитие и ги е преодолявал. Така е оцелявала България, благодарение на вярата в Бог, на трудолюбието на хората, на подкрепата от семейството и смелостта на войската“ – казва историкът Чавдар Ангелов. Честванията продължават до 23 август.
Съставил: Гергана Манчева
Снимки: БГНЕС-архив, архив
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..