България чества 145 години от Шипченската епопея – героичната шестдневна битка, в която родните опълченци доказват, че свободата не е дар, а е извоювана с кръвта и саможертвата на хиляди българи.
За единадесета поредна година с национално честване изразяваме благодарността към героите, посочват организаторите от Община Габрово. В сутрешните часове на 20 август в близкия Соколски манастир ще се състои панихида в памет на загиналите в боевете при Шипка, след което ще тръгне и туристически поход към историческия връх. Две нови възстановки ще наблюдават гостите на тържествата – Речта на Царя при откриването на Паметника на свободата и жива картина на "Битката при Орлово гнездо – ден Първи" .
На старопланинския връх "Св. Никола", където е построен Паметникът на свободата, в средата на август през 1877 г., се разиграват най-тежките сражения по време на Руско-турската, освободителна за България война. Тогава отбраната на Шипченския проход буквално виси на косъм, а тя щяла да определи до голяма степен и изхода от цялата война.
Днес, на това свято място, което всеки българин посещава поне веднъж в живота си, се намира парк-музей "Шипка-Бузлуджа". Той обхваща 26 паметника, сред които батареи и землянки на бранителите на прохода по време на Руско-турската война от 1877 - 78 г. Паметникът на свободата е най-голямата сред всички забележителности.
Построен от доброволните дарения на целия български народ, монументът е открит на 26 август 1934 г. Висок е 31,5 м, а до него водят 890 стъпала. "Около 90 хиляди са посетителите годишно, като във времето това място е имало и много известни гости", разказа за БНР Бургас Чавдар Ангелов – директор на националния храм-музей "Шипка". Според него интересът към върха расте и това се доказва от възстановките, които се правят през лятото на решителните боеве от Шипченската епопея. Най-многобройни са посетителите на 3 март, когато хиляди изкачват върха, независимо от метеорологичните условия.
"Всичко тръгва оттук! На Шипка се полагат основите на българската армия" – казва директорът на музея. Той добавя, че това е мястото, където човек трябва да си спомни за хората, платили с живота си за нашата свобода. "Тук е мястото да се замислим, че българският народ е преживял много по страшни моменти в историческото си развитие и ги е преодолявал. Така е оцелявала България, благодарение на вярата в Бог, на трудолюбието на хората, на подкрепата от семейството и смелостта на войската“ – казва историкът Чавдар Ангелов. Честванията продължават до 23 август.
Съставил: Гергана Манчева
Снимки: БГНЕС-архив, архив
С обичая сурвакане започват първите часове на Новата година в България, според народната традиция. Това е обредно обхождане на къщите от групи с деца или ергени, които потупват със сурвачка членовете на семейството, животните, постройките и изричат..
Българската цигуларка Албена Данаилова е първи помощник на концертмайстора Райнер Хонек в новогодишния концерт на виенските филхармоници на 1 януари 2024 г. Диригент ще бъде Кристиан Тилеман. Преди да придобие известност, Албена Данаилова е..
Нощта преди Рождество Христово във фолклорната ни култура е позната с няколко имена. Разбира се, най-често я наричаме Бъдни вечер, а основният смисъл на традициите и ритуалите за празника са добре известни – това е празник на смирението,..