Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съединението на България – места и личности

Автентични маршове от 1885 г. ще звучат във Варна на празника

Гробницата на княз Александър І Батенберг в София
Снимка: БГНЕС

В утрото на 6 септември 1885 г. княз Александър I Батенберг получава известие за установения контрол над Пловдив и арестуването на главния управител Гаврил Кръстевич от български войски. По това време младият монарх се намира в летния дворец “Сандрово” – първообраз на морската резиденция "Евксиноград". Веднага се отправя към Варна, където от балкона на някогашната "Телеграфо-пощенска станция" оповестява Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Огромно множество от хора приветства събирането на част от разпокъсаните скоро след Освобождението български земи.

Княз Александър І Батенберг
137 години по-късно морската столица ще си спомни за историческия ден чрез възстановки, празнично шествие и концерт на представителния духов оркестър на Военноморските сили с автентични химни и маршове от времето на Съединението.


"На 6 септември князът пристига в галоп с един файтон и това ще го видим по време на възстановката – разказва Ламбрин Сотиров, организатор на празника и създател на музея “Стара Варна”. – Той ще излезе от правителствения дом – както се е назовавал тогава, и точно там, където е застанал през 1885 г., ще се появи със своята свита, за да обяви, да приеме и да признае Съединението на България. Едва когато това се случва, Съединението става юридически, дипломатически, национален и световен факт. Т.е. Варна е тази, която слага юридическия печат на княза върху това велико дело."

За обединяването на част от разпокъсаните български територии ще си спомни и Пловдив – градът, в който се разиграват основните събития, довели до отхвърлянето на върховенството на султана и присъединяването на автономната провинция на Османската империя към Княжество България. 


На площад “Съединение” в сградата, построена за Областното събрание на Източна Румелия, днес се помещава експозицията на Регионалния исторически музей "Съединение на България 1885 г." със знамената и оръжията на четите и други ценни артефакти. 


А недалеч е издигнат паметникът на Съединението – 12-метрова скулптура на млада жена, вдигнала над главата си лавров венец.


На жителите на столицата София пък малка гробница в центъра на града винаги ще напомня за княза, застанал зад най-голямото териториално разширение в сремежа към национално обединение – извършено без благословията на Великите сили, и година по-късно станал жертва на преврат, организиран от русофилски настроени офицери заради твърдото му намерение да води самостоятелна политика.


Мнозина родолюбиви българи, наричани с най-добро чувство "луди глави", рискуват живота си в подготовката и довеждането до успешен край на Съединението. 


Един от тях – революционерът и писател Захарий Стоянов, с думите "Братя! Часът на Съединението удари!", възвестява святото дело.

Захарий Стоянов е дал тъканта на нашето национално освободително движение в решаващата му фаза и, разбира се, като летописец на Априлското въстание – казва историкът проф. Пламен Павлов. – Той създава Българския таен централен революционен комитет и изиграва водеща роля в Съединението. Въобще многостранната му дейност само за 39 г. живот обхваща невероятни пространства и мащаби, които дори и днес е трудно да си представим. Но не бива да забравяме, че върху него се изсипват и много хули – той е отричан, превръщан в отрицателен герой в каква ли не форма, което, за съжаление, се отнася и за неговото творчество.”

Паметникът на Захарий Стоянов в Пловдив

Сред най-решителните защитници на Съединението е и Стефан Стамболов, който в качеството си на председател на Народното събрание оказва натиск върху Александър Батенберг да легитимира този политически акт. Именно той съставя прокламацията, с която на 8 септември монархът признава сливането на двете български територии и се обявява за княз на Северна и Южна България.


Стефан Стамболов се нарежда сред най-значимите държавници на XIX век – като младеж се включва в национално-освободителните борби, след Освобождението влиза в политиката от страна на Либералната партия, а с коронясването на княз Фердинанд застава начело на правителството, постигайки невиждан икономически подем и ориентирайки външната политика на Запад. 

Паметникът на Стефан Стамболов на лобното му място в центъра на София

Заради непоколебимостта, с която управлява, и спечелените много врагове, в навечерието на новия век е посечен в центъра на София и три дни по-късно умира от раните си. Остава в историята като един от Строителите на съвременна България.

Текст: Диана Цанкова (използвани са интервюта на БНР Варна и БНР “Хоризонт”)

Снимки: БГНЕС, rimplovdiv.wordpress.com, opoznai.bg, архив

По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Кой е Марко Тотев и защо името му става нарицателно за лош късмет и несполука?

В България, когато заговорим за човек с лош късмет, често казваме: "Ех, какъв е Марко Тотев!". Но кой всъщност е Марко Тотев и как името му се е   превърнало в нарицателно за човек, на който късметът все му изневерява? "Това е..

публикувано на 01.04.25 в 10:05

Църковен календар - 1 април 2025 г.

На 1 април Православната църква чества паметта на преподобна Мария Египетска и на свети великомъченик Авраамий Български. Света Мария Египетската  живяла в Александрия в средата на V и началото на VI век. Била само на 20 години, когато..

публикувано на 01.04.25 в 06:00

Църковен календар - 31 март 2025 г.

На 31 март Православната църква чества паметта на свещеномъченик Ипатий, епископ Гангърски. Св. Ипатий бил епископ на град Гангра в Мала Азия. През 325 г. участва в Първия вселенски събор в Никея, на който е анатемосана ереста на Арий...

публикувано на 31.03.25 в 06:00