Проф. Константинос Нихоритис е учен, с когото свързваме най-много от откритите гръцки извори за делото на Кирил и Методий в световен мащаб. Изтъкнат старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките ѝ с Атон, повече от 30 години проф. Нихоритис преподава български език в няколко гръцки университета. Самият той е завършил Атонската духовна академия (1976) и Софийската духовна академия (1981). Професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун, чуждестранен член е на Българската академия на науките, удостоен е с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

С проф. Нихоритис разговаряме за делото на солунските братя и за създаването на славянската азбука, включително за някои спорни моменти в интерпретацията на историческите събития. "Всяко дърво си има корени. Колкото по-голямо е дървото, толкова по-дълбоки са корените. Всичко ни обединява тук, в страните от Югоизточна Европа. Светците ни обединяват, не ни делят" – заявява в интервюто си за Радио България изтъкнатият учен.

В богослужебните текстове създадени след XI век учените откриват написани текстове, че родените в Солун славянски просветители са "българи по род". Проф. Нихоритис припомня, че братята са били на служба във външния отдел на Цариградския Свети Синод по времето на патриарх Фотий, и преди да занесат славянската азбука във Великоморавия са имали и други мисии при арабите и хазарите. След тяхната мисия във Великоморавия* и при западните славяни са били канонизирани твърде рано – св. Кирил след смъртта му в Рим през 869 г., а св. Методий във Велехрад, столицата на Великоморавия, през 885 г. Първите жития и служби за двамата светци са написани от техните ученици.

• Духът на славянските първоучители ни зове край бреговете на Морава

"Те са били написани на българска почва в България – продължава проф. Нихоритис. – В ранния период, докато са били живи учениците, преки свидетели на делото на светите братя, богослужебната традиция е била такава, каквато е донесена и първоначално написана в България. Затова в старите пространни жития, служби и т.н. се говори за Моравия, за Панония, за източните славяни. Пространните жития не се разпространяват сред източните славяни, като са заменени от по-късни жития и служби. В България обаче паството е било българско и не е било някак си канонично за българското ухо да се говори, че техните просветители са създали славянската азбука, старобългарската азбука за моравците. Затова в тези текстове се правят корекции, изчистват се споменаванията за Моравия, за западните славяни или се заменят с такива за България. Такова е Проложното (кратко житие, което разказва сбито за живота на светеца – бел. ред.) на свети Кирил – "Успение Кирилово", в което житиеписецът споменава, че Кирил бил българин по произход и покръстил славяните по поречието на р. Брегалница. 

Има и други проложни жития на св. Кирил, където се споменава, че е проповядвал в България, но това не е истина. В проложните жития на св. Методий се споменава, че името на майка им е Мария. Докато в пространните жития на Кирил и Методий не се споменава това нещо. Също имаме "Солунска легенда" – "Слово от Кирил Философ как покръсти българите". Която пак не е достоверна" – обяснява проф. Нихоритис.

• По дирите на светите братя Кирил и Методий

До днес дискусионен въпрос е защо светите Кирил и Методий създават твърде странната графична форма на глаголическите букви – достатъчно отдалечени като изписване и от латинските, и от гръцките букви. Интересно е и защо тя е заменена в България с т.нар. кирилица:

"Има разни становища – казва проф. Нихоритис и припомня как се стига до създаването на т.нар. глаголица: – Моравският княз Ростислав иска азбука, която да не прилича нито на латинската, защото само на латински е преподавано, нито на гръцката, а да е нещо по-различно. Когато учениците идват в България и специално тази група ученици, която отсяда в Преслав, сред които е Константин Преславски, те налагат кирилицата."

• Кога е създадена глаголицата?

Изследователят специално подчертава, че създаването на славянската азбука е било поръчано от константинополския патриарх Фотий много преди светите Кирил и Методий да бъдат изпратени на покръстителска мисия във Великоморавия. Създадена е, за да може Византийската империя да покръсти и присъедини към християнството своите поданици славяни, живеещи на Балканите и разселени в Мала Азия. Тези славяни са говорели българско наречие. Самият Методий, преди да се замонаши, десет години е бил управител на славянска област в империята. Затова създадените от св. Кирил и св. Методий азбука и преводи в манастира Полихрон в малоазийската планина Олимп са имали българска основа. Тези букви и книжнина са били готови и отнесени във Великоморавия. Затова и после, когато са пренесени от учениците на светите братя, лесно са възприети в България.

"В тези славянобългарски поселения, които са били преместени в малоазийско, са говорили на старобългарски език. Признаците са двугласните, двусъгласните, които се срещат – взети са само от наречието, от говоримия език там и са наложени у западните славяни в моравско-панонските земи. Тези текстове са били с характерните езикови белези на старобългарския език. Но все пак традицията, която е била създадена през западните славяни, е свързана с моравския период. Когато идват в България, това е било вече чисто български период. Със създаването на кирилица никой не може да противоречи, че това е било 200 на 100 чисто български и старобългарски език и от там започва да се разпростира чрез Света гора, според мен, към източните славяни в Русия и на запад, към Сърбия" – разпалено разказва гръцкият учен, преподаващ в Солун, за езиковото, философското и културното наследство, което са ни оставили солунските братя просветители.

Вижте също:

• Проф. Красимир Станчев: С езика човек може да си служи за всякакви цели – от най-миролюбиви до обявяването на война

* Моравската мисия е пътуване на братята Кирил и Методий през 863 г. до кратко просъществувалата държава Великоморавия, която е заемала част от териториите на днешните страни Чехия, Словакия и Унгария. Мисията проповядва християнството, но за разлика от всички конкурентни по това време западни мисионери там, го проповядва на славянски език със специално създадена азбука, наречена глаголица и преведена на славянски език църковна книжнина. Продължава около 40 месеца и завършва с отиване на братята в Рим. Там през 867 г. папа Адриан II благославя преводите, направени от Кирил и Методий и използването на славянския език в богослужението наравно с латинския език.

Снимки: dveri.bg, uni-sofia.bg, necyklopedie.org, архив